Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Огледа се раздразнено. Намираше се в просторно фоайе с фонтан, чийто плисък заглушаваше всички далечни стъпки, които можеха да го насочат в правилната посока. Хрумна му дали в лабиринта на Харшморт има минотавър. Отиде до фонтана, погледна във водата — можеше ли да не погледне във водата? — и се изсмя на глас, защото минотавърът стоеше пред него: омазан със сажди, със стърчаща от устата пура и с оръжие в ръка. Не беше ли той чудовищното възмездие за гостите на тази вечер? Разсмя се на тази мисъл и отново се изсмя на гротескно прегракналия си глас, като на гарван, който се опитва да пее, след като е прекалил с джин. Остави пурата на перваза и пъхна револвера в джоба си. Загреба вода първо, за да пие, а после да наплиска лицето си и отново да заглади косата си назад. Тръсна ръце, капките накъсаха отражението му на вълнисти парченца, и вдигна очи. Някой идваше. Изгаси пурата във водата и извади пистолета.
Бяха Крабе и Баскомб, след тях вървяха двама от служителите им, а между тях, нямаше как да се сбърка, стойката му бе характерна, сякаш бе глътнал, бастун, вървеше лорд Робърт Вандаариф. Свенсон клекна зад фонтана. Чувстваше се сгащен като герой от комична оперета.
— Поразително — първо театърът, а сега това! — Министърът говореше ядосано. — Но хората вече са си по местата, нали?
— Да — отговори Баскомб. — Отряд мекленбургци.
— Те създават повече неприятности, отколкото помагат — изсумтя презрително Крабе. — Принцът е идиот, пратеникът е червей, а майорът е като тевтонски глиган… а докторът! Чухте ли? Той е жив! И е в Харшморт! Сигурно е дошъл с нас, но, честно казано, не мога да си представя как го е направил. Възможно е само ако е бил качен скришом, ако е бил скрит от някой свой съмишленик!
— Но от кого? — изсъска Баскомб и след като Крабе не отговори, си позволи да направи колебливо предположение: — Аспиш?
Отминаха и Свенсон се надигна, облекчен, че не го бяха забелязали, и внимателно ги последва. Не разбираше… въпреки че Вандаариф вървеше между двамата заговорници от министерството, те изобщо не му обръщаха внимание, говореха си през него… а и лордът не участваше в заговорите им. Освен това какво бе станало със сандъка на Баскомб със съкровището от сини стъклени книги?
— Да, да, и така е по-добре — тъкмо казваше Крабе. — И двете ще участват. Бедната Елспет е загубила доста коса, а Маргарет… ами тя много искаше да продължи напред. Тя винаги е ревностна, но… явно е имала стълкновение с Кардинала в „Роял“ и… ами, изглеждаше разстроена от това.
— И… другата също ли? — попита Баскомб.
— Да, да. Тя е опитното зайче, разбира се. Според мен всичко става прекалено бързо, прекалено много усилия се разпиляват на прекалено много места…
— Графинята се тревожи за графика ни…
— Аз също, господин Баскомб — остро отговори Крабе, — но и сам ще забележите объркването, риска, когато едновременно опитахме да се справим с инициациите в театъра, с трансформациите на графа в катедралата, със събирането във вътрешните салони, с жътвата от лорд Робърт — той небрежно махна към най-влиятелния човек в пет държави, — а сега заради тази проклета жена херцогът е…
— Доктор Лоренц като че ли е уверен, че…
— Той винаги е уверен! И все пак, Баскомб, науката е доволна, ако един от двайсет експеримента се окаже успешен — простата увереност на доктор Лоренц не е достатъчна, когато е заложено толкова много — имаме нужда от сигурност.
— Разбира се, сър.
— Момент!
Крабе спря и се обърна към двамата слуги, които вървяха след тях, което накара Свенсон бързо да се скрие зад един филодендрон.
— Вървете към върха на кулата — не искам изненади. Проверете дали е чисто, после един да се върне. Ще чакаме тук.
Мъжете хукнаха. Свенсон надникна над прашните листа и видя Баскомб, който почтително протестираше:
— Сър, наистина ли мислите, че…
— Мисля, че е най-добре никой да не чува какво говорим. — Млъкна, докато двамата слуги не се скриха от поглед, после продължи: — Преди всичко — и кимна към Робърт Вандаариф — каква книга имаме за нашия лорд? Имаме нужда от някакъв заместник, нали?