Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Пазачите на донжона го понесоха бързо по балкона, но появата му не остана незабелязана. Ямата утихна, докато стотици очи проследяваха движението им; чуваше се единствено звукът от дишането на тълпата и бълбукането на водата в каменните канавки.
От месеци слуховете за появата на Врага Божи се разпространяваха шепнешком от уста на уста по сумрачните улични ъгли, покрай огнищата и в мрачните кръчми. Очакваше се завръщането и на Възнесения Ма’елкот и двамата щяха да се срещнат за една последна битка по обяд в седмия Ден на възнесението, точно като първия им сблъсък. Разпространяваха се и други слухове: че Каин е просто човек, също като Ма’елкот, и че тази „последна битка“ в Деня на възнесението щеше да е просто пантомима за лековерните маси, притча за сблъсъка на Доброто и Злото, изиграна от наети от Църквата мимове; тези слухове бяха широко отхвърляни като каинистка пропаганда.
В последно време се бяха появили и други слухове, за залавянето на Каин от героичния монах Рейт от Анхана. Твърдеше се, че Рейт се обърнал към духа на свети Бърн, за да го подкрепи в битката срещу Принца на Хаоса и неговата курва наложница, Кралицата на актирите, някога известна като Палас Рил. Тази епична битка се провела по върховете на далечната планина Божиите зъби: легионите на актирите атакували с оръжия от светлина и пламъци, срещу които малкият отряд от монаси, воден от младия Рейт, можел да използва единствено целеустремеността си, чистите си сърца и вярата в справедливостта на Ма’елкот.
Говореше се, че Кралицата на актирите е била убита в битката от самия Рейт, също както Джерет Богоубиеца бил посечен от Джанто Основателя при Пиричант; говореше се, че докосването на ръката на Рейт отново отворило раната, нанесена на Врага Божи от Свещения удар, затова Каин, който пристигаше в Анхана, вече беше просто един сакат човек. Говореше се, че самият Патриарх обмисля обявяването на Рейт за светец.
Сред стотиците очи, които следяха придвижването на носилката по балкона, бяха и онези на бившия член на дипломатическата делегация на Манастирите в Безкрайния двор — т’Пас от Нарнен Хил, някогашен вицепосланик на Деймън от Джантоген Блъф. Т’Пас беше едра жена с обикновено, странно неподвижно лице, което имаше едновременно безумно и съзерцателно изражение.
Тя бе сред първите арестувани каинисти, в самото посолство, в Деня на свети Бърн. Само няколко дни по-късно всички арестувани монаси бяха официално освободени; изискваше го статутът им на дипломатически делегати от суверенна страна. От страна на Църквата нямаше никакви възражения; нито тя, нито Империята възнамеряваха да задържат монасите в затвора толкова дълго, че да предизвикат реакцията на Манастирите.
Но т’Пас отказа да напусне донжона. Когато гражданските власти, уплашени от конфликт с Манастирите, заплашиха да я изхвърлят насила, тя подаде оставка, без да излиза от Ямата. Щеше да се откаже и от поданството си, ако Посланик Деймън не я беше убедил, че Манастирите няма да положат специални усилия да я освобождават, след като вече не заема дипломатически пост.
— Ако говоренето на истината е престъпление, значи завинаги ще си остана престъпник — заяви тя. Сега, докато гледаше придвижването на Каин в носилката му, тя изглеждаше като изсечена от същата груба скала като донжона.
Първите думи, които нарушиха тишината, бяха промърморени от нечия неизвестна уста:
— Той изглежда толкова безпомощен…
После се обади друг глас:
— Може пък да не е той. — Вероятно беше каинист, съдейки по обнадеждения му тон. — Не е, а? Не може да е той, нали?
— Той е. — Гласът на т’Пас прозвуча безстрастно. — Видях Каин на церемонията по Отказа след битката при Серано.
— Но това е било преди, колко, двайсет години — възрази някой и т’Пас отвърна с леко поклащане на главата си.
— Не съм сбъркала.
Един едър млад огрило се ухили през бивните си.
— Направо ви сритва цялата теология отзад, нали? — попита той, докато оглеждаше зловещо извития си боен нокът. Откъм малката му групичка подлизурковци се разнесе кискане.
— Каинизмът не е теология, Орбек — отвърна т’Пас с обичайното си вежливо спокойствие. — Това е философия.
— Наричате фъшкията сандвич, но вкусът си остава лайнян, ъхъ?
— Прекланям се пред твоя опит, що се отнася до аромата на фъшкиите — отвърна т’Пас.
Младият огрило прие думите ѝ с широка усмивка и кимане на главата.