Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Аз… аз разбирам.
— Ако времето минава и не можем да намерим разрешение за онова, което ви е сторил Страгос… е, достъпът ви до него няма да е вечен. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да ви помогна, преди да се стигне до това. Но ако няма друг избор, ако времето тече, а единственият начин да го свалите, е да жертвате себе си… Няма да чакам да ви видя отново, разбирате ли ме?
— Ако се опре дотам — рече Коста, — аз ще го изправя пред съда на боговете с голи ръце. Ще отидем заедно.
— Богове — повтори Косета. — Голи ръце!
— Пикня! — провикна се Коста и вдигна чаша към Косета, която избухна в такъв силен кикот, че щеше да се разпадне.
— Благодаря ти, Равел, за този дар за дъщеря ми, която цяла нощ ще повтаря тая дума…
— Извинявайте, капитане. Та кога потегляме?
— Половината екипаж слиза на брега тази вечер, а другата — утре вечер. Вдругиден ще ги съберем на купчини — тези, дето искат да останат с нас. Надявам се утре да се отървем от товара. Значи… два дни. Два и половина може би. А после ще видим как лети „Орхидеята“.
— Благодаря, капитане.
— Това е всичко — рече Замира. — Децата ми отдавна трябваше да са заспали, а аз имам намерението да се възползвам от привилегията да захъркам шумно, колкото си ща, веднага щом излезете от каютата ми.
Коста пръв схвана намека — той пресуши чашата си и скочи на крака. Де Фера го последва и понечи да си тръгне, но Езри се обади тихо:
— Жером. Може ли да дойдеш в моята каюта? Само за няколко минути?
— За няколко минути? — ухили се Жером. — Тц-тц, Езри, кога стана такава песимистка?
— Сега — отвърна тя и изтри усмивката от лицето му. Натъжен, той й помогна да стане.
Миг по-късно вратата на каютата се затвори и остави Замира насаме със семейството й в едно от тихите прекъсвания, които бяха толкова ужасно редки. За кратко всяка нощ тя можеше да си представи, че корабът й нито плава към опасността, нито бяга от нея и че е повече майка, отколкото капитан, заедно с обикновената загриженост за децата й.
— Мамо — обади се Паоло без предупреждение. — Искам да се науча да се бия с меч.
Замира не можа да се сдържи — тя се загледа в него, а после избухна в смях. Обикновен? Богове, как би могло едно дете, родено за такъв живот, да бъде поне малко от малко обикновено?
— Меч! — провикна се Косета, вероятният бъдещ крал на Седемте същини. — Меч! Меч!
4
— Езри, аз…
Джийн видя шамара, но и през ум не му мина да се опита да пресече удара. Тя вложи в него цялата си сила, което означаваше нещо, и сълзи замъглиха зрението му.
— Защо не ми каза?
— Да ти кажа…
Езри вече ридаеше, но следващият й удар се стовари над десния му лакът с неотслабваща сила.
— Ох… — изохка той. — Какво? Какво?
— Защо не ми каза?
Това беше почти крясък. Джийн разпери ръце, за да улови юмруците й. Един неин удар в ребрата или в слънчевия сплит, и нямаше да го отпусне с часове.
— Езри, моля те. Какво да ти кажа? — Той коленичи на тесния под на каютата й и зацелува пръстите й, докато тя се мъчеше да се изтръгне. Накрая я пусна и коленичи пред нея, отпуснал ръце.
— Езри, ако имаш нужда да ме удряш, то удряй ме, в името на боговете. Ако имаш нужда от това, и за миг няма да ти се възпротивя. Никога. Само… ми кажи какво искаш.
Тя сви юмруци и Джийн се стегна, за да посрещне нов удар. Но Езри се свлече на колене и обви с ръце шията му. Сълзите й опариха бузите му.
— Как можа да не ми кажеш? — прошепна тя.
— Всичко, което искаш да знаеш, ще ти го кажа сега, само…
— Отровата, Джийн.
— О… — изохка той и се стовари настрани до задната стена на каютата. Тя се плъзна до него. — Ох, мамка му.
— Ти, копеле егоистично, как можа да не…
— Дракаша е разказала историята ни пред капитанския съвет — рече Джийн безизразно. — Ти си била там и си я чула.
— От нея, не от тебе! Как можа да ми го причиниш?
— Езри, моля те…
— Ти си единственото… — прошепна тя през желязната хватка на прегръдката си — … единственото нещо в целия този шибан океан, което е мое, Джийн Танен. Корабът не е мой. По дяволите, та дори тази каюта не е моя. Нямам шибано скрито съкровище. Нямам семейство и титла — вече не. И най-сетне, когато най-после получавам нещо в замяна…