Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Дориан наостри уши, очаквайки отговора на Майев. Думите ѝ бяха тихи и по-напрегнати, отколкото някога я бе чувал да изрича.
- Какво искаш, братко?
- Доведи и останалите каранкуи. Отвори портал до тях.
- Не всички биха служили като приемници.
- Не ми трябват приемници, а войници. Не искам да рискувам. Няма да има втори етап.
Стомахът на Дориан се сви. Майев се поколеба.
- Уверявам те, че дори след всичките ти приготовления, дори да призова всички каранкуи на война, пак е възможно Елин Галантиус да те надвие. - Тя се умисли за секунда. - Битката в Аниел потвърди най-големите ти страхове. Чух какво се е случило. Разбрах за силата, с която е удържала вълната. - Майев изхъмка. - Пазела е тази сила за мен. Най-смъртоносния си удар. Но ако отново я призове, на бойното поле срещу теб, да кажем... Ще успееш ли да спасиш войската си, братко?
- Затова нашествието на север с паяците ти е толкова важно - заяви Ераван.
- Може би - вметна Майев. - Ала не забравяй, че заедно можем да победим. Без паяците. Без принцесите. Дори Елин Галантиус няма шанс пред двама ни. Можем да атакуваме Севера и да я унищожим. Да запазим паяците за други кралства. За друга война.
Не искаше да ги жертва. Сякаш изпитваше привързаност към тварите, останали ѝ верни хилядолетия наред.
- И други светове - продължи Майев. - Знаеш доста за преминаването от свят в свят. Но не всичко.
Тя пъхна ръка в джоба си и Дориан изтръпна, когато погали с пръсти гърба му. Като че му казваше да слуша внимателно.
- И предполагам, ще науча още, когато с теб спечелим войната - проточи Ераван.
- Да, но все пак съм готова да ти направя показно. Утре, като се приготвя. - Наоколо пак се разстла онази страховита тишина. Накрая Майев каза: - Те са прекалено силни, прекалено могъщи, за да отворя портал между световете за тях. Ще изцедят опасно магията ми, ако опитам да ги доведа в този свят. Но мога да ти ги покажа за момент. Мога да ти покажа братята ти. Оркус и Мантикс.
75
Дароу и другите терасенски господари бяха оползотворили мъдро последните няколко месеца, слава на боговете, и Оринт беше добре подготвен за неизбежната обсада.
Храна, оръжия, лечебни съставки, планове за настаняване на гражданите, в случай че потърсят убежище в двореца, укрепване на отслабените от старост места в града и по крепостните стени - Едион почти нямаше какво да добави.
Но след неспокойния сън в някогашната му стая в двореца - неприветлива, странна и студена, - още преди съмване вече кръстосваше по една от по-долните кули. Тук вятърът беше още по-бурен, по-мразовит.
Напети, равномерни стъпки прозвучаха откъм свода зад гърба му.
- Видях те на път към закуската - заяви вместо поздрав Рен.
Дворът на Алсбрук открай време се разполагаше в съседство с неговата кула - като момчета бяха прекарали цяло лято в изобретяването на сигнална система между стаите им, използвайки фенер.
Онова лято беше последното от приятелството им. След това бащата на Рен бе започнал да осъзнава, че най-вероятно ще предоставят кръвната клетва на Едион. И тогава се роди съперничеството помежду им.
Както през едно от летата бяха неразделни и буйни в игрите, така на следващото се постави началото на безкрайни съревнования - от надбягвания през вътрешните дворове на двореца до блъскане по стълбищата и юмручен бой в тържествената зала.
Poe опита да ги одобри, но той не умееше да лъже. И не отрече пред бащата на Рен, че Едион е избран да положи кръвната клетва. До края на онова лято дори принцът започна да извръща поглед, когато двете момчета се впускаха в поредното боричкане в прахоляка. Не че всичко това имаше някакво значение сега.
Дали Гавриел, собственият му баща, щеше да насърчава подобно съперничество? Но май вече и това нямаше значение. Едион все пак се помъчи да си го представи - как Гавриел направлява обучението му. Как го възпитава заедно с Рое. Гавриел със сигурност щеше да намери начин да разреши свадата им, както вечно съумяваше да въдвори мир в кадъра. В що за мъж щеше да се превърне, ако Пумата бе присъствал в живота му? Вероятно щяха да заколят и Гавриел заедно с другата част от двора им, но поне щеше да е бил близо до него...
Глупаво бе да се впуска в подобни разсъждения. Едион си беше Едион и през повечето време не задълбаваше в това. Рое го беше отгледал като истински баща. Макар че Едион често се бе чувствал като гостенин в компанията на Рое, Евалин и Елин.
Той прогони мисълта. Завръщането в този дворец бе размътило ума му. Повличаше го в свят на призраци.