Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Не очаквай Дароу да е отпуснал закуска като онези, на които сме свикнали тук - каза Едион.
Не че той самият очакваше или искаше такава. Хранеше се единствено защото тялото му го налагаше, защото му даваше сила, от която и той, и народът му скоро щяха да се нуждаят.
Рен огледа града и Тералиската равнина отвъд него. Все още празния хоризонт.
- Днес ще подготвя стрелците. И ще проверя дали войниците при портата знаят как да използват врелия катран.
- Ти знаеш ли как се използва? - вирна вежда Едион.
Рен изсумтя.
- Какво има за знаене? Изсипваш гигантския котел през стената. И готово.
Определено изискваше малко повече умения, но и това беше по-добре от нищо. Поне Дароу им беше уредил и такива средства.
Едион се молеше да им се отдаде шанс да ги използват. Вещерските кули на Морат можеха да превърнат двореца в руини още преди вражеската армия да е достигнала някоя от двете порти към града.
- Ще ни е от полза мъничко от адския огън - каза тихо Рен. - С негова помощ ще можем да ги държим настрана от портите.
И да разтопят всички войници покрай тях.
Едион отвори уста да се съгласи, но вместо това свъси вежди, вперил очи в равнината и далечния хоризонт.
- Какво има? - подкани го Рен.
Едион го забута обратно към вратата на кулата.
- Трябва да поговорим с Ролф.
***
Не за адски огън при южната и западната порта. За нещо съвсем друго.
Изчакаха прикритието на нощта, за да не забележат разузнавачите на Морат как скромната им групичка се промъква километър по километър през Тералиската равнина.
Облечени в черни бойни одежди, те се прокраднаха през полето, което скоро щеше да се облее в кръв. Като стигнаха до ориентирите, които Едион и Рен бяха поставили през деня, Едион разпери ръка.
Тихите асасини оправдаха името си, когато Илиас отвърна на сигнала му и воините изникнаха пред тях. Заедно с мисенианците на Ролф, понесли тежките си товари.
Първа се включи в действие хамелеонката. Преобрази се в гигантски язовец, по-голям от кон, и заизгребва замръзналата пръст със силни, опитни лапи.
Лизандра не спря да копае дори когато въздухът се пропи с мирис на кръв.
Като изкопа първата яма, започна втора, оставяйки Тихите асасини и мисенианците да заложат капана си, а сетне да го заровят.
Трудиха се цяла нощ въпреки свирепия вятър; използваха всяка възможна минута. А като приключиха, се върнаха незабелязано в града, сякаш изобщо не го бяха напускали.
Моратската армия се появи на хоризонта на следващия ден.
Редиците им се виждаха от най-високите кули и парапети на двореца. Прииждаха нови, и нови, и нови.
С превързани ръце, раздрани от копаенето в замръзналата пръст, Лизандра стоеше на един от парапетите в компанията на няколко от съюзниците им и на Еванджелин, вкопчена в нея.
- Петнайсет хиляди - съобщи Ансел от Брайърклиф, когато на хоризонта се появи поредната редица. Никой не каза нищо. - Двайсет.
- Това трябва да са всички сили на Морат - пророни принц Галан.
Еванджелин потрепери, не само от студ, и Лизандра я прегърна по-силно. Надолу по парапета Дароу и другите терасенски господари разговаряха приглушено. Сякаш доловил погледа ѝ, Дароу присви очи към нея - после ги сведе към пребледнялото, разтреперано момиченце. Не каза нищо, а Лизандра продължи да го наблюдава кръвнишки, докато застаряващият лорд не се обърна наново към събеседниците си.
- Трийсет - не спираше да брои Ансел.
- И ние можем да броим - озъби ѝ се Ролф.
Ансел вдигна виненочервена вежда.
- Сериозно?
Някак напук на прииждащата армия Лизандра се поусмихна. Ролф просто врътна очи и пак се взря във вражеската войска.
- Ще пристигнат най-рано призори - отбеляза мрачно Едион. Лизандра още не беше решила какъв облик да използва.
Къде да се сражава. Ако над редиците им още летяха илкени, щеше да се преобрази в уивърн, но ако се стигнеше до близък бой... още не беше решила. Никой не ѝ бе възложил определена позиция, макар че снощната молба на Едион да им помогне със смахнатия им план поне я откъсна за малко от напрегнатото чакане и страховете.
Предпочиташе да върви дни наред, вместо да гледа какво ги наближава.
- Петдесет хиляди - обяви Ансел, хвърляйки дяволит поглед на Ролф.
Лизандра понечи да преглътне буцата в гърлото си. Еванджелин притисна лице към нея.
Тогава в далечината изплуваха силуетите на вещерските кули.
Появиха се в сивкавата утринна светлина като грамадни копия, щръкнали на хоризонта. Бяха три, разпределени на равни интервали сред армията, чиито редици продължаваха да прииждат дори зад тях.