Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
***
Не губиха време. Не чакаха.
Дориан не можа да извърне поглед, когато Майев махна с ръка и лилавата ѝ рокля изчезна, заменена от ефирна черна роба. Изящни златисти бродерии прикриваха деликатно онези части от тялото ѝ, които само избраният да съблече одеждата ѝ щеше да зърне. Когато се обърна от огледалото, лицето ѝ беше мрачно.
- Няма да ти хареса онова, на което предстои да станеш свидетел.
Сетне се загърна с пелерината си, прикривайки пищното си тяло и изкусителната роба, и излезе от стаята.
Дориан се преобрази в пълзящо насекомо, бързо и гъвкаво, и тръгна по петите ѝ през коридорите. До най-долния етаж на кулата.
Когато Майев стигна до валгските стражи пред вратата, той се скри в пукнатина в черната стена.
- Знаете коя съм. Какво съм. Кажете му, че съм дошла.
Дориан можеше да се закълне, че ръцете ѝ потръпваха леко.
Единият от стражите - когото Дориан дори не бе виждал да мигне - се обърна към вратата, почука веднъж и влезе.
След секунди излезе и се върна безмълвно на поста си.
Майев зачака. От стаята се чуха небрежни стъпки.
И когато вратата се отвори, вятърът, носещ мириса на нещо гнило и разложено, и виещият се мрак отвъд едва не го прогониха. Ераван, все още с дрехи независимо от късния час, вирна вежди.
- Срещата ни е утре, сестро.
Майев пристъпи към него.
- Не идвам да обсъждаме военни въпроси.
Ераван застина. И каза на стражите:
- Оставете ни.
74
Стражите пред вратата на Ераван си тръгнаха като един.
Когато се озова насаме с валгския крал, заприщил входа към кулата си, Майев попита:
- Това означава ли, че ме приемаш?
Тя пусна предницата на пелерината си и диплите ѝ се разгърнаха, разкривайки прозрачната роба отдолу.
Златистите очи на Ераван обходиха всеки сантиметър от тялото ѝ. После и лицето ѝ.
- Макар и да не вярваш в това, ти си съпруга на брат ми.
Дориан мигна недоумяващо. Изненадан от предаността на демона в човешко тяло.
- Не е необходимо да бъда - промълви Майев и Дориан разбра предупреждението ѝ отпреди малко.
Тя само поклати глава и гъстата ѝ черна коса стана златна. Луннобялата ѝ кожа потъмня леко, придоби слънчев загар. Ъглестото ѝ лице се заобли малко, тъмните ѝ очи се оцветиха в тюркоазено и златисто.
- Може да си поиграем така, ако предпочиташ.
Очите на Ераван просветнаха и гърдите му се надигнаха от пресеклив дъх.
- Това харесва ли ти?
Майев му се усмихна половинчато, както само кралицата на Терасен умееше.
Отвращение и ужас се забунтуваха в душата му. Знаеше - сигурен беше, че от очите на Ераван не наднича истинска страст по Елин. А единствено желание да я покори, да ѝ причини болка.
Магическият образ на Майев отново се промени. Златистата ѝ коса изсветля до бяло, тюркоазените ѝ очи пламнаха като злато.
Леден гняв, чист и абсолютен, прониза Дориан, когато Манон се изправи полугола пред валгския крал.
- Или предпочиташ този облик с неземната му красота. - Тя сведе поглед към тялото си и се усмихна. - Своя кралица ли възнамеряваше да направиш Водачката на Крилото след края на войната, или просто расова кобила за разплод?
Ноздрите на Ераван се разшириха, а Дориан се съсредоточи върху дишането си, върху камъните под себе си, само и само да удържи магията си, която заплашваше да изригне заради копнежа - искрения копнеж, - обзел лицето на Ераван.
Но ако така Майев имаше шанс да проникне в кулата...
Ераван мигна и копнежът угасна.
- Ти си съпруга на брат ми - повтори. - Без значение чия кожа носиш. Ако имаш плътски желания, ще изпратя някого в покоите ти.
С тези думи затвори вратата пред нея. И не излезе повече.
***
Майев заведе Дориан на срещата им следващата сутрин.
И той изслуша разговора им, спотаен в джоба на пелерината ѝ в облика на полска мишка.
- След снощното си изпълнение все пак върна пратеника ми - каза Ераван.
Петнайсетина минути, след като се бяха прибрали в кулата на Майев, на вратата ѝ се почука. На прага стоеше млад мъж с красиво, празно лице. Не принц - веднага бе съзряла пръстена на ръката му. Просто човешки роб. Майев го бе отпратила, макар и не от милост.
Не, Дориан знаеше, че го беше пощадила заради неговото присъствие. Майев му го бе признала, преди да заспи.
- Надявах се да пием вино - отвърна невъзмутимо тя, - а не разводнена бира.
Ераван се засмя. Чу се шумолене на хартия.
- Обмислих подробностите около съюза ни, сестро. - Обръщението служеше като шип, бодливо напомняне за снощния му отказ. - Питам се едно: с какво още ще участваш в него? Все пак печелиш повече от мен. Шест от паяците ти не са особено щедро предложение, нищо че покорно приеха в телата си принцесите ми.