Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Въоръжен с ловджийски нож, аз отидох малко след полунощ съвсем сам в гробищата, изрових мъртвеца, когото бяха погребали същия ден и без мъка му отрязах ръката до рамото. След това отново зарових трупа, върнах се с ръката на мъртвеца в стаята си и си легнах. На другия ден вечерях с цялото общество и веднага след това се отправих в стаята си под предлог, че ми се спи. Малко след това обаче взех отрязаната ръка, промъкнах се в стаята на гръцкия търговец и се скрих под леглото му. Четвърт час по-късно моят човек влезе, съблече се, угаси светлината и легна. Почаках, докато започне да заспива и леко издърпах покривката към края на леглото, така че да го открия до бедрата. Гъркът започна да се смее и каза:
„Който и да сте, вървете си и ме оставете да спя, защото аз не вярвам в никакви духове“.
С тези думи той дръпна отново завивката върху себе си и се опита да заспи. Почаках пет-шест минути и отново започнах да го отвивам, но когато той поиска пак да изтегли завивката, като повтаряше, че не се страхува от духове, аз оказах известна съпротива. Той се надигна, за да хване ръката, която държеше завивката, и аз му пробутах ръката на мъртвеца. Мислейки, че е хванал мъжа или жената, която му устройва шега, той я притегли, все още смеейки се. Аз продължих здраво да държа ръката още няколко мига, след което внезапно я пуснах, гъркът падна заедно с нея обратно на дюшека и дори не гъкна.
Понеже с това номерът ми завърши, аз се измъкнах тихо, върнах се в стаята си и си легнах доволен.
Спах непробудно, докато рано сутринта някакво шумно щъкане из къщата не ме събуди. Понеже не разбирах причината, станах и първия човек, когото срещнах, бе господарката на къщата. Тя строго ми каза, че това, което съм направил снощи, било вече твърде много!
— Та какво съм направил? — попитах невинно аз.
— Господин Деметрио лежи на умиране.
— Че да не би аз да съм го убил?
Тя се отдалечи, без да ми отговори. Облякох се малко изплашен, но във всеки случай твърдо решен да се преструвам докрай, че не зная нищо за случилото се. Отидох в стаята на гърка. Там заварих събрана цялата къща. Всички ме гледаха с ужас и ми отправяха най-тежки укори. Уверявах ги, че съм невинен, но всеки ми се присмиваше в лицето. Свещеникът и клисарят, които бяха повикани, не искаха да заровят ръката, която беше още тук. Те ме осъждаха, че съм извършил голямо престъпление спрямо мъртвеца.
— Аз съм учуден, Ваше Високопреподобие, — се оправдах аз пред свещеника, — от погрешната присъда за деяние, което си позволяват да ми припишат, без да съществува каквото и да било доказателство за това.
— Вие и само вие! — извикаха всички присъствуващи в един глас. — Само вие сте способен да извършите такова отвратително нещо. То напълно ви прилича! Никой друг, освен вас, ме би се осмелил да направи нещо подобно.
— Аз съм длъжен — заяви свещеникът — да съставя протокол за случилото се.
— Както искате — отговорих аз, — това зависи напълно от вашето желание, но аз ви заявявам предварително, че не се страхувам от нищо. А сега си отивам.
На обяд продължих да се държа спокойно и равнодушно. Разбрах, че са пуснали кръв на гърка и той започнал отново да движи очите си, но все още не и крайниците и не можел да говори. На следващия ден говорът му се възобнови. След заминаването си научих, че вследствие на преживяния ужас той останал слабоумен и страдал от гърчове. В такова жалко състояние той прекара остатъка от своя живот. Неговата съдба ме наскърби, тъй като нямах всъщност намерение да му причиня чак толкова голямо зло, но се утешавах при мисълта, че шегата, която той ми бе изиграл, би могла също лесно да ми струва живота.
В същия ден свещеникът разреши ръката да бъде погребана отново при тялото и същевременно подаде в епископската канцелария в Тревизо формално обвинение срещу мен.
Отегчен от укорите, които ми се правеха, аз се завърнах във Венеция. Четиридесет дни по-късно получих призовка да се явя пред съда. Помолих господин Барбаро да се осведоми за причината, понеже това по начало бе страшно обвинение. Учудих се, че се действува против мен, като че ли бе вече установено, че именно аз съм осквернил гроба, а всъщност можеше да става дума само за предположение. Оказа се, че става въпрос за това. Господин Барбаро докладва вечерта, че някаква жена се оплакала от мен и поискала правосъдие за обезчестяването на дъщеря й. В жалбата си тя твърдеше, че съм примамил дъщеря й в Зуека и съм я изнасилил. За доказателство добавяше, че дъщеря й лежала на легло вследствие на лошото ми отнасяне към нея при постигането на целта ми.