Крахът на титаните [bg]

— Добре ще ни дойде малко чай — каза той.

— Нямам чай от година вече.

— Ще донеса от казармата.

Катерина почна да яде от наденицата. Григорий забеляза, че тя трябва да се насилва да не почне да се тъпче. Взе Владимир и му даде още сладко. Малко рано му беше за колбаси.

Кротко доволство обзе Григорий. На фронта си представяше тази сцена — малката стая, храната на масата, детето, Катерина. Сега беше истина.

— Не би трябвало да е толкова трудно — умислено рече той.

— Какво искаш да кажеш?

— Двамата с теб сме здрави, силни и работливи. Аз искам само това: стая, храна и почивка в края на деня. Би трябвало да го имаме всеки ден.

— Предаде ни германската партия в царския двор — заяви Катерина.

— Наистина ли? Как така?

— Е, знаеш, че царицата е немкиня.

— Знам.

Съпругата на царя беше Аликс, княгиня на Хесен и Райнланд в Германската империя.

— И Щюрмер очевидно е немец.

Григорий сви рамене. Министър-председателят Щюрмер беше роден в Русия, доколкото той знаеше. Мнозина руси имаха немски имена и обратното — от векове жителите на двете империи минаваха границите.

— И Распутин е пронемски.

— Тъй ли? — Григорий подозираше, че лудият монах се интересува главно от това да омайва придворните дами и да печели влияние и власт.

— Всички са замесени. Немците са платили на Щюрмер да доведе селяните до глад. Царят телефонира на братовчеда си кайзер Вилхелм и му казва къде ще се разположат нашите войски. Распутин иска да се предадем. Пък царицата и придворната й дама Анна Вирубова спят с него, и двете заедно.

Григорий беше чувал повечето от тези слухове. Не вярваше, че дворът е прогермански настроен. Просто бяха глупави и некадърни. Но много войници вярваха на такива приказки. Същото важеше и за цивилните, доколкото можеше да съди по Катерина. Болшевиките имаха задачата да обяснят истинските причини Русия да губи войната и да гладува до смърт.

Но не тази вечер. Владимир се прозя и Григорий стана и почна да го люлее, докато крачеше напред-назад из стаята, а Катерина говореше. Разказа за живота във фабриката, за останалите наематели в къщата и за други познати. Капитан Пински вече бил лейтенант от тайната полиция и преследвал опасните либерали и демократи. По улиците имало хиляди сирачета, които се прехранвали с кражби и проституция или умирали от глад и студ. Най-близкият приятел на Григорий от фабриката на Путилов, Константин, сега бил член на Петроградския болшевишки комитет. Семейство Вялови били единствените хора, които богатеели — независимо от оскъдицата, винаги можели да ти продадат водка, хайвер, цигари и шоколад.        Григорий гледаше широките й пълни устни. С радост наблюдаваше как говори. Имаше решителна брадичка и дръзки сини очи, ала за него винаги си изглеждаше уязвима.

Владимир заспа, унесен от люшкането на Григорий и гласа на Катерина. Григорий внимателно го остави в легълцето, което тя беше стъкмила в ъгъла. Представляваше просто чувал, пълен с парцали и покрит с одеялце, но момченцето уютно се сви на кравай и захапа палеца си.