Крахът на титаните [bg]

— Но ние ще го променим.

„Надявам се“, Рече си Етел. Бърни вярваше, че за това е нужна революция. Тя беше чела за Френската революция и знаеше, че подобни събития невинаги завършваха така, както хората възнамеряваха. Все пак, тя беше решена Лойд да живее по-добре.

Поседяха мълчаливо известно време, после Бърни стана. Тръгна към вратата, като че се канеше да си отиде, после размисли.

— Снощният лектор беше интересен.

— Аха.

— И умен.

— Да, умен беше.

Бърни отново седна.

— Етел… преди две години ти ми каза, че искаш приятелство, не любовна връзка.

— Много ми беше мъчно, че наранявам чувствата ти.

— Не съжалявай. Нашето приятелство е най-хубавото нещо, което някога съм преживявал.

— И на мен ми харесва.

— Ти ми каза, че скоро ще забравя всичките тези работи с любовта и гукането и ще сме просто приятели. Но сгреши. — Той се приведе в стола си. — Когато те опознах по-добре, само те обикнах още повече.

Етел виждаше копнежа в очите му и горчиво съжаляваше, че не може да отговори на чувствата му.

— И аз много те обичам. Но не по този начин.

— Какъв е смисълът да сме сами? Харесваме се. Толкова добре се съчетаваме! Имаме общи идеали, общи цели в живота, сходни възгледи — просто сме един за друг.

— Бракът не е само това.

— Знам. И копнея да те взема в прегръдките си. — Той понечи да се пресегне и да я докосне, но Етел кръстоса крака и се завъртя настрани. Бърни дръпна ръка и по обичайно приветливото му лице премина горчива усмивка. — Не съм най-големият хубавец, когото познаваш. Обаче вярвам, че никой не те е обичал като мен.

„Има право“, тъжно помисли Етел. Много мъже я харесваха и един я съблазни, но никой не показа търпеливата отдаденост на Бърни. Омъжеше ли се за него, беше сигурна, че това ще продължи вечно. А някъде в душата си тя желаеше това.

Бърни долови колебанието й и продължи.

— Омъжи се за мен, Етел. Аз те обичам. Ще посветя живота си на това да те направя щастлива. Само това искам.

Наистина ли имаше нужда от мъж? Не беше нещастна. Нестабилните крачки на Лойд, опитите му да говори и безкрайното му любопитство й носеха несекваща радост. Той й беше достатъчен.

— Малкият Лойд има нужда от баща — рече Бърни.

При тези думи я прониза чувство за вина. Бърни вече играеше ролята на баща, макар и временно. Трябваше ли да се омъжи за него заради детето? За него не беше късно да започне да го нарича „татко“.

Това означаваше да се откаже и от малкото останала надежда отново да открие завладяващата страст, която изпита с Фиц. Все още се измъчваше от желание, когато помислеше за него. „А какво получих от тази любовна история?“, запита се тя в опит да разсъждава обективно въпреки чувствата си. „Останах разочарована от Фиц, отхвърлена от семейството си и прогонена на чуждо място. Защо да искам отново да се случи?“