Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
— Разбира се.
— Мисля да започна да работя за себе си. Като шивачка искам да кажа.
Етел се изненада. Сега Милдред беше надзорничка при Мани Литов и заплатата й беше по-добра.
Милдред уточни:
— Имам приятел, който може да ми намери работа, да украсявам шапки. Да пришивам воалетките, панделките, перата и мънистата. Квалифицирана работа, носи много по-добри пари от шиенето на униформи.
— Звучи чудесно.
— Само дето поне в началото ще трябва да работя вкъщи. А в по-дългосрочен план ми се ще да наема и други момичета да работят за мен, да направя свое ателие.
— Наистина гледаш напред!
— Трябва, нали така? Когато войната свърши, униформи няма да са нужни.
— Вярно.
— Значи няма да имаш нищо против горният етаж да ми е работилница за кратко, нали?
— Разбира се, че не. Успех!
— Мерси! — Импулсивно целуна Етел по бузата, взе си чайника и излезе.
Лойд взе да се прозява и да търка очи. Етел го взе и го сложи да спи в предната стая. Погледа го с обич минута-две, докато се унесе. Както винаги, сърцето й се сви от неговата безпомощност. „Светът ще е по-добър, когато пораснеш, Лойд“, тихо обеща тя. „Ние ще се погрижим за това.“
Когато се върна в кухнята, опита да извади Бърни от особеното му настроение.
— Би трябвало да има повече детски книжки.
Бърни кимна.
— Искам всяка библиотека да има отдел за детски книги — отговори той, без да вдига поглед от вестника.
— Ако вие, библиотекарите, направите това, може би издателите ще се окуражат да отпечатват повече за деца.
— На това се надявам.
Етел добави още въглища в печката и наля какао за двамата. Не беше присъщо на Бърни да е така затворен. Обикновено Етел се наслаждаваше на уютните им вечери. И двамата бяха аутсайдери — уелското момиче и евреинът. Не че Лондон страдаше от недостиг на уелсци и евреи. Каквато и да беше причината, през двете години откакто живееше тук, Бърни й беше станал близък приятел, наред с Милдред и Мод.
Имаше представа какво му се върти в главата. Снощи един умен млад оратор от Фабианското общество говори пред местните лейбъристи по темата за „следвоенния социализъм“. Етел влезе в спор с него и младежът беше видимо очарован. След събранието пофлиртува с нея, макар всички да знаеха, че е женен, а пък тя се наслаждаваше на вниманието, без ни най-малко да го приема на сериозно. Ала може би Бърни ревнуваше.
Реши да го остави да мълчи, щом така иска. Седна на кухненската маса и отвори голям плик, пълен с писма на фронтоваци. Читателките на Войнишка съпруга пращаха писмата на мъжете си до вестника, който плащаше по шилинг за всяко публикувано. Тези писма даваха по-достоверна картина на живота на фронта от всичко, което излизаше в официозните издания. Повечето от Войнишка съпруга списваше Мод, обаче писмата бяха идея на Етел и тя редактираше тази страница, която се превърна в най-популярната им рубрика.
Етел беше получила предложение за по-добре платен пост — организатор на Националния профсъюз на текстилните работници на пълно работно време — обаче отказа. Предпочиташе да остане с Мод и да продължи техните кампании.
Прочете половин дузина писма, после въздъхна и погледна Бърни.
— Ще си речеш, че хората биха се обърнали против войната — каза тя.
— Но не са. Виж резултатите от тези избори.
Преди месец в Еършър имаше частични избори заради смъртта на тамошния депутат. Срещу консерватора генерал-лейтенант Хънтър-Уестън, участник в битката при Сома, излезе преподобният Чалмърс, пацифист. Офицерът спечели смазваща победа със седем хиляди сто четиридесет и девет гласа срещу хиляда и триста.
— Заради вестниците е — безпомощно отговори Етел. — Какво може да направи нашето малко издание в полза на мира, изправено срещу пропагандата на кръвожадните вестници на Нортклиф?
Лорд Нортклиф, краен войнолюбец, беше собственик на Таймс и Дейли мейл.
— Не са само вестниците — рече Бърни. — Парите също.
Странно за човек, който никога не бе притежавал повече от няколко шилинга, Бърни обръщаше голямо внимание на правителствените финанси. Етел съзря възможността да го измъкне от мрачното му настроение и попита:
— Какво искаш да кажеш?
— Преди войната нашето правителство харчеше по около половин милион паунда на ден за всичко — армията, съдилищата и затворите, образованието, пенсиите, управлението на колониите, всичко.