Крахът на титаните [bg]

— Ако вие, библиотекарите, направите това, може би издателите ще се окуражат да отпечатват повече за деца.

— На това се надявам.

Етел добави още въглища в печката и наля какао за двамата. Не беше присъщо на Бърни да е така затворен. Обикновено Етел се наслаждаваше на уютните им вечери. И двамата бяха аутсайдери — уелското момиче и евреинът. Не че Лондон страдаше от недостиг на уелсци и евреи. Каквато и да беше причината, през двете години откакто живееше тук, Бърни й беше станал близък приятел, наред с Милдред и Мод.

Имаше представа какво му се върти в главата. Снощи един умен млад оратор от Фабианското общество говори пред местните лейбъристи по темата за „следвоенния социализъм“. Етел влезе в спор с него и младежът беше видимо очарован. След събранието пофлиртува с нея, макар всички да знаеха, че е женен, а пък тя се наслаждаваше на вниманието, без ни най-малко да го приема на сериозно. Ала може би Бърни ревнуваше.

Реши да го остави да мълчи, щом така иска. Седна на кухненската маса и отвори голям плик, пълен с писма на фронтоваци. Читателките на Войнишка съпруга пращаха писмата на мъжете си до вестника, който плащаше по шилинг за всяко публикувано. Тези писма даваха по-достоверна картина на живота на фронта от всичко, което излизаше в официозните издания. Повечето от Войнишка съпруга списваше Мод, обаче писмата бяха идея на Етел и тя редактираше тази страница, която се превърна в най-популярната им рубрика.

Етел беше получила предложение за по-добре платен пост — организатор на Националния профсъюз на текстилните работници на пълно работно време — обаче отказа. Предпочиташе да остане с Мод и да продължи техните кампании.

Прочете половин дузина писма, после въздъхна и погледна Бърни.

— Ще си речеш, че хората биха се обърнали против войната — каза тя.

— Но не са. Виж резултатите от тези избори.

Преди месец в Еършър имаше частични избори заради смъртта на тамошния депутат. Срещу консерватора генерал-лейтенант Хънтър-Уестън, участник в битката при Сома, излезе преподобният Чалмърс, пацифист. Офицерът спечели смазваща победа със седем хиляди сто четиридесет и девет гласа срещу хиляда и триста.

— Заради вестниците е — безпомощно отговори Етел. — Какво може да направи нашето малко издание в полза на мира, изправено срещу пропагандата на кръвожадните вестници на Нортклиф?

Лорд Нортклиф, краен войнолюбец, беше собственик на Таймс и Дейли мейл.

— Не са само вестниците — рече Бърни. — Парите също.

Странно за човек, който никога не бе притежавал повече от няколко шилинга, Бърни обръщаше голямо внимание на правителствените финанси. Етел съзря възможността да го измъкне от мрачното му настроение и попита:

— Какво искаш да кажеш?

— Преди войната нашето правителство харчеше по около половин милион паунда на ден за всичко — армията, съдилищата и затворите, образованието, пенсиите, управлението на колониите, всичко.