Крахът на титаните [bg]

Григорий така и не зърна омразното лице на княз Андрей. Може би така беше по-добре.

Когато се върнаха в казармата и сдадоха оръжията си, войниците получиха отпуск за вечерта. Григорий се въодушеви — ето възможност да види Катерина. Отиде на задната врата на артелната и изкрънка хляб и месо, които да й занесе — един старшина си имаше привилегиите. После лъсна ботушите си и тръгна.

Виборг, където беше казармата, се намираше в североизточната част на града, а Катерина живееше в другия край, в югозападния квартал Нарва. Ако още държеше старата му стая близо до фабриката на Путилов, разбира се.

Григорий се отправи на юг по Самсониевския проспект и Литейния мост и влезе в центъра на града. Някои от луксозните магазини още бяха отворени и витрините им сияеха от електрическите лампи, но повечето не работеха. В по-простите магазини имаше малко за продан. На витрината на една пекарна се мъдреше самотен сладкиш и бележка „Няма хляб до утре“.

На широкия Невски проспект си спомни как крачеше тук с майка си в онзи съдбовен ден през деветстотин и пета, когато пред очите му царските войници я застреляха. А сега той беше царски войник. Но нямаше да стреля по жени и деца. Ако днес царят опиташе да повтори това, проблемите щяха да са по-други.

Видя десетина младежи с черни палта и шапки и разбойнически физиономии, понесли портрет на цар Николай като млад — тъмната му коса беше още гъста, а червеникавата му брада лъщеше. Един от младежите извика:

— Да живее царят!

Всичките спряха, вдигнаха шапки и извикаха. Неколцина минувачи също вдигнаха шапки.

Григорий се беше натъквал на такива шайки и преди. Наричаха се Черносотници и бяха част от Съюза на руския народ, дясна група, която искаше да се върне златната ера, когато царят беше единствен баща на народа и в Русия нямаше нито либерали, нито социалисти, нито евреи. Вестниците им се финансираха от правителството, а памфлетите им се печатаха в мазето на полицейското управление. Такива сведения имаха болшевиките от своите контакти в полицията.

Григорий ги подмина с презрителен поглед, но един от тях го заговори.

— Хей, ти! Защо шапката ти е на главата?

Григорий продължи да крачи мълчаливо, но още един от тях го сграбчи за ръката.

— Ти какво, евреин ли си? Свали си шапката!

— Пипни ме отново и ще ти откъсна главата, кресливо гимназистче — тихо рече Григорий.

Онзи отстъпи, а после подаде на Григорий един памфлет.

— Прочети това, приятелю. Обяснява как евреите предават вас, войниците.

— Разкарай се от пътя ми или ще навра тъпата бумажка в задника ти.

Младежът се огледа за подкрепа, но другарите му бяха започнали да налагат някакъв мъж на средна възраст с кожена шапка на главата. Григорий се отдалечи.

Тъкмо подминаваше входа на магазин със заковани витрини, една жена го заговори: