Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Според Григорий зяпачите имаха пълното основание да подвикват подигравателно на благородниците, които бяха причинили такива бъркотии във войната. Ако възникнеха безредици, той по-скоро би застанал на страната на тълпата. Определено нямаше намерение да стреля по хората и предполагаше, че повечето войници са на същото мнение.
Как така благородниците можеха да устройват пищни тържества в тези времена? Половин Русия гладуваше и дори фронтоваците бяха с намалени порциони. Мъже като Андрей заслужаваха да ги убиват в постелите им. „Видя ли го“, рече си Григорий, „ще се наложи да се насиля да не го застрелям като майора Азов.“
Процесията от колите привърши без инциденти, тълпата се отегчи и се разотиде. Григорий прекара следобеда в мрачно взиране в лицата на преминаващите жени с неоправданата надежда да зърне Катерина. Когато гостите почнаха да си тръгват, вече беше тъмно и студено и никой не искаше да се мотае по улиците. Така че нямаше повече освирквания.
След празненството войниците бяха поканени при задния вход да се почерпят с останките от угощението, които не бяха опоскани от прислугата: остатъци от меса и риби, студени зеленчуци, полуизядени франзели, ябълки и круши. Храната беше насипана на една сгъваема маса и беше противно измесена, резените шунка бяха намацани с рибен пастет, плодовете бяха в соса за печеното, по хляба имаше цигарена пепел. Но в окопите войниците бяха яли и по-лошо, пък и от кашата и солената риба за закуска беше минало много време, така че те нагъваха гладно.
Григорий така и не зърна омразното лице на княз Андрей. Може би така беше по-добре.
Когато се върнаха в казармата и сдадоха оръжията си, войниците получиха отпуск за вечерта. Григорий се въодушеви — ето възможност да види Катерина. Отиде на задната врата на артелната и изкрънка хляб и месо, които да й занесе — един старшина си имаше привилегиите. После лъсна ботушите си и тръгна.
Виборг, където беше казармата, се намираше в североизточната част на града, а Катерина живееше в другия край, в югозападния квартал Нарва. Ако още държеше старата му стая близо до фабриката на Путилов, разбира се.
Григорий се отправи на юг по Самсониевския проспект и Литейния мост и влезе в центъра на града. Някои от луксозните магазини още бяха отворени и витрините им сияеха от електрическите лампи, но повечето не работеха. В по-простите магазини имаше малко за продан. На витрината на една пекарна се мъдреше самотен сладкиш и бележка „Няма хляб до утре“.
На широкия Невски проспект си спомни как крачеше тук с майка си в онзи съдбовен ден през деветстотин и пета, когато пред очите му царските войници я застреляха. А сега той беше царски войник. Но нямаше да стреля по жени и деца. Ако днес царят опиташе да повтори това, проблемите щяха да са по-други.
Видя десетина младежи с черни палта и шапки и разбойнически физиономии, понесли портрет на цар Николай като млад — тъмната му коса беше още гъста, а червеникавата му брада лъщеше. Един от младежите извика:
— Да живее царят!
Всичките спряха, вдигнаха шапки и извикаха. Неколцина минувачи също вдигнаха шапки.
Григорий се беше натъквал на такива шайки и преди. Наричаха се Черносотници и бяха част от Съюза на руския народ, дясна група, която искаше да се върне златната ера, когато царят беше единствен баща на народа и в Русия нямаше нито либерали, нито социалисти, нито евреи. Вестниците им се финансираха от правителството, а памфлетите им се печатаха в мазето на полицейското управление. Такива сведения имаха болшевиките от своите контакти в полицията.
Григорий ги подмина с презрителен поглед, но един от тях го заговори.
— Хей, ти! Защо шапката ти е на главата?
Григорий продължи да крачи мълчаливо, но още един от тях го сграбчи за ръката.
— Ти какво, евреин ли си? Свали си шапката!
— Пипни ме отново и ще ти откъсна главата, кресливо гимназистче — тихо рече Григорий.
Онзи отстъпи, а после подаде на Григорий един памфлет.
— Прочети това, приятелю. Обяснява как евреите предават вас, войниците.
— Разкарай се от пътя ми или ще навра тъпата бумажка в задника ти.
Младежът се огледа за подкрепа, но другарите му бяха започнали да налагат някакъв мъж на средна възраст с кожена шапка на главата. Григорий се отдалечи.
Тъкмо подминаваше входа на магазин със заковани витрини, една жена го заговори: