Крахът на титаните [bg]

Беше потресен. Смяташе, че Удроу Уилсън побеждава. Гласоподавателите не бяха забравили как умело той се справи с кризата с Лузитания: съумя да се държи твърдо с немците и в същото време да запази неутралитет. Лозунгът в кампанията му беше „Той не ни намеси във войната“.

Хюс обвиняваше Уилсън, че не е успял да подготви Америка за войната, но този ход се обърна срещу него. Американците повече от всякога бяха решени страната да не се намесва, след като британците жестоко потушиха Великденското въстание в Дъблин. Поведението на Великобритания към ирландците не беше по-добро от поведението на Германия към белгийците. Защо тогава Америка да взима страна?

След като прочете вестниците, Гас разхлаби вратовръзката си и подремна на канапето в своята стая до Овалния кабинет. Перспективата да напусне Белия дом го плашеше. Работата за Уилсън се беше превърнала в основата на неговия живот. Любовният му живот беше катастрофа, но поне знаеше, че е полезен на президента на Съединените щати.

Тревогите му не бяха изцяло лични. Уилсън беше решен да създаде международен ред, при който войните могат да се избягват. Както съседите вече не разрешаваха пограничните си разпри с револвери, така трябваше да дойде време, когато и държавите ще подчиняват споровете си на независимо отсъждане. Британският външен министър сър Едуард Грей използва думите „общество на народите“ в едно писмо до Уилсън и президентът хареса израза. Ако Гас успееше да помогне за осъществяването на тази идея, животът му щеше да има смисъл.

„Ала сега се вижда, че тази мечта не може да се сбъдне“, помисли той, преди да се унесе в неспокоен сън.

Събудиха го рано сутринта с телеграма, че Уилсън печели Охайо — работнически щат, който одобряваше позицията на Уилсън за осемчасовия работен ден — и Канзас. Уилсън се връщаше в борбата. Скоро спечели Минесота с по-малко от хиляда гласа.

Все пак не беше свършено и Гас се пооживи.

До сряда вечерта Уилсън водеше с двеста шестдесет и четири електорални гласа срещу двеста петдесет и четири. Но един щат, Калифорния, още не беше обявил резултати, а той даваше тринадесет електорални гласа. Който спечелеше Калифорния, той щеше да стане президент.

Телефонът на Гас стихна. Той нямаше какво да прави. Преброяването в Лос Анжелис вървеше бавно. Всяка неотворена урна се охраняваше от въоръжени демократи, които вярваха, че през 1876 година изборната победа им е била отнета чрез фалшификация.

Резултатът все още беше на кантар, когато от фоайето се обадиха на Гас и му съобщиха, че има посетител. За негова изненада се оказа, че това е Роза Хелман, бившата редакторка на бъфалския вестник Анархист. Гас беше доволен — винаги беше интересно да се говори с Роза. Спомни си, че през 1901 година един анархист уби президента МакКинли в Бъфало. Президентът Уилсън обаче беше в Ню Джърси, затова Гас отведе Роза в кабинета и предложи кафе.