Крахът на титаните [bg]

Гласът й почти го разплака.

— Гост — отвърна пресипнало и отвори.

Тя стоеше пред печката и държеше тенджера. Изпусна съда, разсипа мляко и покри устата си с ръце. Тихичко извика.

— Та това съм просто аз — каза Григорий.

На пода до Катерина седеше малко момченце с калаена лъжица в ръка. Явно току-що беше престанало да удря с лъжицата по празна консервена кутия. Зяпна удивено Григорий и след миг заплака.

Катерина го вдигна.

— Не плачи, Володя — каза тя на детето и го залюля. — Няма от какво да се боиш.

Детето млъкна и Катерина довърши:

— Това е твоят татко.

Григорий не беше убеден, че иска Владимир да го мисли за свой баща, но сега не беше подходящ момент за спорове. Влезе в стаята и затвори зад гърба си. Прегърна и двамата, целуна детето и после целуна Катерина по челото.

Отстъпи и ги огледа. Тя вече не беше свежата девойка, която Григорий спаси от нежеланото внимание на полицейския капитан Пински. Беше отслабнала, изглеждаше уморена и напрегната.

Странно, обаче детето не приличаше особено на Лев. Нямаше и следа от бащината хубост или от завладяващата усмивка. Ако не друго, Владимир имаше настоятелните сини очи, които се взираха в Григорий от огледалото.

— Прекрасен е — усмихна се той.

— Какво е станало с ухото ти?

Григорий докосна остатъка от дясното си ухо.

— Загубих по-голямата част в битката при Таненберг.

— А със зъба ти?

— Един офицер остана недоволен от мене. Обаче той е мъртъв, значи в края на краищата аз съм по-добре от него.

— Не си толкова хубав вече.

Тя никога не му беше казвала, че по-рано е бил хубав.

— Леки рани. Късметлия съм, че останах жив.

Той огледа старата си стая. Имаше лека разлика. На полицата зад печката Григорий и Лев държаха лули и тютюн в буркан, кибрити и подпалки. Сега Катерина беше наредила керамична ваза, кукла и цветна картичка с образа на Мери Пикфорд. На прозореца имаше перденце. Беше съшито от разноцветни парчета но пък Григорий никога не беше имал перде. Забеляза също и миризмата, или по-скоро липсата й, и осъзна, че помещението трябва да е дъхтяло доста тежко на тютюнев дим, варено зеле и немити мъже. Сега миришеше на чисто.

Катерина попи разсипаното мляко.

— Изтървах вечерята на Володя — каза тя. — Не знам с какво да го нахраня. Вече не мога да кърмя.

— Не се тревожи — отвърна Григорий. Извади от торбата наденица, зелка и тенекиена кутия конфитюр. Катерина зяпна невярващо. — От артелната — обясни Григорий.

Тя отвори конфитюра и даде на Володя с една лъжичка. Детето го изяде и попита:

— Още?

Катерина хапна една лъжица и пак му даде.

— Като в приказките — рече тя. — Толкова много храна! Няма да спя пред фурната.

— Какво искаш да кажеш? — свъси се Григорий.

Тя хапна още малко сладко.