Драконите на сломеното слънце [bg]

Някои твърдят, че шпионите са нещо полезно, че информацията, която те доставят чрез низки и престъпни методи, често се оказва необходима за нашата победа. Ние, рицарите, отговаряме, че победа достигната по този начин не е никаква победа, а пълно и окончателно поражение, така щото, ако изоставим основните принципи на честта, заради която се борим, какво ни прави по-различни от нашите врагове?

— Наистина какво? — запита се той, като продължаваше да държи неотворения калъф в ръцете си. — Нищо, предполагам. — Той бързо отвори капака, хвърли един последен поглед към гората, извади пергамента, разви го и започна да чете.

Внезапно усети как му призлява и го побиват ледени тръпки. Той се отпусна на брега и продължи да чете невярващо. Когато най-сетне стигна до края, се замисли дълбоко. Първата му мисъл беше да изгори ужасното писмо, за да не достигне никога до целта си. Все пак нямаше смелост да предприеме подобна стъпка. Прекалено много очи го бяха видели да го взима. Зачуди се дали да не го изгори и замени с друго, но почти моментално отхвърли тази налудничава идея. Не разполагаше нито с пергамент, нито с перо, нито с мастило. А и Медан навярно познаваше почерка на писаря, чиито услуги използваше драконесата.

Не, разтърси глава той с натежало сърце, не можеше да направи нищо друго, освен да го предаде на наместника. В противен случай щеше да се изложи на опасност, а сега вероятно единствен той можеше да направи нещо, за да застане на пътя на злия замисъл на дракона.

Медан навярно вече се чудеше къде ли се е запилял ординарецът му. И бездруго вече се беше забавил достатъчно. Той забързано нави съобщението, пъхна го в тръбата, внимателно върна восъчния печат и се увери, че здраво е залепнал на място. Сетне сложи чудовищното писмо в пояса си, като внимаваше да не се докосва до него повече от необходимото и се затича към дома на наместника.