Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Изглежда Ƣ е нещо подобно на G, звучна веларно-преградна съгласна729. Чичерин така и няма да се научи да разпознава отликата между Ƣ и обикновеното G. Открива, че всички Поръчения За Особените Букви са били запазени за мързеливите некадърници като него. Прословутият ленинградски назален фетишист Шацк, който на партийните конгреси ходи с черна атлазена кърпичка и аха-а, често не е съумявал да се въздържи и наистина погалвал носовете на могъщи чиновници, също е тук, прогонен в Комисията за ϴ, където все забравя, че ϴ в НТА е Œ, а не руската буква „Ф“, и по този начин възпира прогреса и сее объркване на всяко работно заседание. Повечето време той е зает с опити да си издейства превод на постоянно място в Комисията за Ņ, „Или всъщност — боязливо се примъква по-близо, тежко диша — една обикновена N или даже M ще върши работа…“ Припряният и неуравновесено-пакостен шегаджия Радничний, който отговаряше за обърнатото „ǝ“, тоест неутрално произнасяното „ъ“, бе омаял Комисията и съответно пристъпил към изпълнението на един мегаломански проект за подмяната на всички произносими гласни букви в Централна Азия — а защо само тях, като може да добави и две-три съгласни? — с тези обърнати ǝ-та… което не е необичайно, предвид неговата репутация на интерпретатор и инициатор на фиктивни решения и на блестящия, но обречен заговор: Сталин да бъде шляпнат в лицето с гроздова торта, в който той бе замесен точно толкова, колкото да заслужи отпращане в Баку, а не нещо по-лошо.
Чичерин, естествено, клони към тази сбирщина от непоправими. Скоро, ако не е някоя идея на Радничний да проникнат в петролните залежи и да дегизират сондажна кула като гигантски пенис, то ще е да се промъкнат в арабските квартали на града и заедно с печално известния украински наркоман Бугногорков от Комисията за ларингалната „К“ (обикновената К тук се изписва като „Q“, а „С“ се произнася като „тч“) ще чакат пласьора на хашиш, или ще отблъскват носовите попълзновения на Шацк. Хрумва му, че всъщност е затворен в някаква военна лудница в Москва и само халюцинира това пленарно заседание. Тук изглежда всички са ненормалници.
Най-прискърбна е борбата за надмощие между него и Игор Блобаджан, партийният секретар на престижната комисия за „G“, в която някак глупашки се бе оставил да бъде въвлечен. Блобаджан прави фанатични опити да открадне от чичериновата Комисия буквата „Ƣ“ и да я промени в „G“, използвайки заимствани думи като проникващ клин. В залятия от слънцето горещ военен магазин двамата седят подигравателно усмихнати над подноси с огретен и шечаманда730.
Възникнала е криза: каква „g“ да използват в думата „стенография“. По тези места има много емоционална преданост към словото. Една сутрин Чичерин установява, че от неговата заседателната зала тайнствено са изчезнали всички моливи. За отмъщение следващата нощ той и Радничний се промъкват в заседателната зала на Блобаджан с ножовки, пили и горелки, и напълно преправят цялата азбука на неговата пишеща машина. На сутринта се разиграва забавна сценка. Блобаджан тича насам-натам и надава продължителни истерични крясъци. Чичерин провежда заседание, присъстващите призовават към ред, (изведнъж) ТРЯС! двайсет и пет лингвисти и бюрократи се друсват по задник на пода. Шумът отеква цели две минути. Чичерин, с натъртен задник и без да става, отбелязва, че краката на всички заседателни столове около масата са прерязани, след това закрепени с восък и отново лакирани. Професионална работа, без съмнение. Радничний, двоен агент, възможно ли е? Времето за безгрижни груби шеги е отминало. По-нататък Чичерин трябва да действа сам. На светлината от фенер, предлагаща най-голяма вероятност манипулациите с буквите да създадат други видове просветление, Чичерин усърдно транслитерира731 встъпителната сура от свещения Коран с буквите от предложената бъдеща НТА и способства за размножаването на въпросната сура подписана с името на Игор Блобаджан и раздаването й на арабистите на тяхното заседание.
Явно си търси белята с неговото дръзко предизвикателство. Арабистите са една наистина безразсъдна пасмина. От известно време те агитират разпалено за Нова Тюркска Азбука съставена от арабски букви. В коридорите бушуват юмручни битки с непримиримите кирилисти, дочува се шепот за кампания из целия ислямски свят за бойкотиране на всякакви латинизирани азбуки. (Всъщност никой не е особено ентусиазиран от идеята за НТА на кирилица. Старите царистки албатроси все още висят на съветската шия. В последно време в Централна Азия е налице интензивна местна съпротива против какъвто и да е намек за русификация, включително до вида и шрифта на напечатания език. Възраженията срещу арабската азбука произтичат от отсъствието на символи за гласните и липсата на точно съотношение между звуци и букви. Така че остава латиницата, по подразбиране. Но арабистите не се предават. Непрекъснато предлагат обновени изписвания на арабски, предимно основани на утвърдения в Бухара през 1923 година и успешно използван от узбеките модел за изписване. Палаталните и веларни гласни на разговорния казахски език могат да бъдат заобиколени и надхитрени чрез използването на диакритични знаци.732) А и във всичко това е налице силен религиозен подтекст. Използването на неарабска азбука е смятано за грях против Аллах — в края на краищата повечето от тюркските народи са мюсюлмани и арабското изписване е писмото на Исляма, това е писмото, с което словото на Аллах е било низпослано в Нощта на могъществото733, това е писмеността на Корана…
729
Веларна преградна съгласна. Веларна (т.е. задноезична или заднонебна) — съгласна буква произнесена със задната част на езика опряна в мъжеца или съвсем близо до него. Преградна съгласна — събирателно име за звуците, произвеждани чрез образуването на преграда в говорния апарат с помощта на езика, устните или други органи. Събраният зад преградата въздух след това се изпуска изведнъж, което произвежда звука. — Б.пр.
730
Грузинска плодова супа. — Б.пр.
731
От транслитерация — предаване на текст, написан с буквите на една писменост, с букви на друга, независимо от техния изговор. — Б.пр.
732
Палатален — съгласни звуци, чието учленение се извършва като средната част на езика се доближи или допре до твърдото предно небце (лат.: palatum). Веларен — задноезичен звук, Диакритичен знак — допълнителен знак към буква, за означаване на звук, различен от основния или за посочване на допълнителни негови характеристики. — Б.пр.
733
Нощ на могъществото/или на божественото предопределение („Лейлет-ул-кадр“) — в ислямските вярвания нощта, когато свещеният Коран бил низпослан на земята и първите негови стихове били разкрити на пророка Мохамед. Празнува се в една от последните десет нощи на Рамазана. Смята се, че в тази нощ Аллах опрощава греховете на вярващите, приема всякакви молби, и разкрива божественото предопределение на ангелите, които слизат на земята, за да изпълнят всяка Божия заръка. — Б.пр.