Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Кръвта на братството
Кръвта на братството - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кръвта на братството

Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:

Кръвта на братството
1 ... 220 221 222 223 224 225 226 227 228 ... 284
Перейти на страницу:

Бердин му посочи едно място в „Приключенията на Бони Дей“.

— Трябват ми тези две думи. Можеш ли да си спомниш какво гласи това изречение?

Ричард се оживи. Беше началото на глава. А бе успял да си спомни повечко именно от началото на отделните глави, защото първите изречения винаги му правеха силно впечатление.

— Да! Това е главата, в която си тръгват. Спомням си. Започва така: „За трети път тази седмица Бони наруши правилото на баща си да не ходи в гората сама.“

Бердин се наведе, взряна в реда.

— Да, това е „нарушавам“. Хванах го. Тази дума тук е „правило“, а другата „трети“, така ли?

Щом тя вдигна глава, Ричард кимна. Зарадвана от разкритието, Бердин потопи писалката в мастилницата и запълни няколко празни места върху листа, който носеше. Когато свърши, с гордост плъзна написаното към Ричард.

— Ето какво гласи тази част на дневника.

Ричард вдигна листа и го поднесе към светлината, нахлуваща откъм прозореца.

„Свадите продължават да бушуват сред нас. Третото правило на магьосника: страстите управляват разума. Опасявам се, че това най-коварно от всички правила може да се окаже нашият крах. Макар че го знаем, се страхувам, че някои от нас го нарушават. Всяка група твърди, че действията й се ръководят от разума, но в отчаянието, се страхувам, всички се превръщат в страсти. Дори Алрик Рал предлага налудничави решения. Междувременно пътешествениците по сънищата се промъкват между хората ни. Моля се Кулите да бъдат довършени, защото иначе всички сме загубени. Днес се сбогувах с приятелите си, които заминаха за Кулите. Плаках от скръб, че никога повече няма да видя тези добри хора в този свят. Колцина ще загинат в Кулите поради разума? Но уви, знам по-страшната цена, ако нарушим Третото правило.“

Щом прочете превода, Ричард се извърна към прозореца. Беше ходил в тези Кули. Знаеше, че магьосниците са отдали жизнената си сила в тях, за да възпламенят заклинанията, но никога преди не бе гледал на тях като на реални хора. Беше смразяващо да доловиш болката в думите на човека, чиито кости лежаха в онази стая на Кулата от хиляди години. Чрез дневника костите му сякаш оживяха.

Ричард си повтори Третото правило, опита се да го осмисли. Преди, при Първото и Второто, имаше до себе си Зед, а по-късно и Натан му ги обясни, за да му помогне да разбере как правилата действат в реалния живот. Този път трябваше да се справи сам.

Спомни си как се спусна по пътищата, извеждащи от Ейдиндрил, за да разговаря с някои от хората, които напускаха града. Искаше да разбере защо го правят. Някои му отговориха, че знаят истината: той е чудовище, което ще ги изколи ей така, заради перверзното си удоволствие.

Щом ги попритиснеше, започваха да му разказват слухове толкова убедено, сякаш бяха факти, видени със собствените им очи. Как Господарят Рал имал в Двореца си деца за роби; как водел безброй млади жени в леглото си, после ги захвърлял напълно безчувствени от преживяното да се скитат голи из улиците. Твърдяха, че са виждали млади жени и момичета, забременели от него, някои дори били виждали изтърсачетата на бедните жертви, плод на брутални изнасилвания. Били грозни, безформени изроди, въплъщение на самото зло. Плюеха в лицето му за престъпленията, които е извършил срещу безпомощни хора.

Питаше ги защо са толкова искрени с него, след като е такова чудовище. Отвръщаха, че на открито няма да им стори нищо лошо, че били чували да се говори, че пред хора бил състрадателен и мил, така че те знаели, че няма да пострадат сред тълпата. И че скоро щели да измъкнат жените си от злокобната му хватка.

Колкото повече се опитваше да потуши безумните мълви, толкова по-яростно се вкопчваха хората в тях. Казваха, че са чували всичко това от прекалено много места, за да се съмняват в истинността му. Щом нещо се говори от всички, не може да е лъжа, казваха, сякаш е невъзможно да бъдат излъгани толкова много хора. Вярваха и се страхуваха страстно, не искаха да се вслушат в логични аргументи. Искаха просто да бъдат оставени на мира и да продължат пътя си към Императорския орден, който се говорело, че давал закрила.

Страстта им щеше да ги съсипе. Дали нарушаването на Третото правило причинява болка по този начин? Не знаеше дали примерът е достатъчно силен. Сякаш се пресичаше с Първото правило: хората биха повярвали на всяка лъжа или защото искат да е истина, или защото се страхуват, че е. Сякаш това бяха няколко правила, смесени накуп, нарушени наведнъж. Не можеше да прецени къде свършва едното и къде започва другото.

После си спомни как някога в Западната земя госпожа Ренклиф, която не можеше да плува, се изтръгна от ръцете на задържащите я мъже, отказвайки да изчака спасителната лодка, и скочи в буйната река след момчето си, паднало във водата. Спасителите дойдоха след няколко минути с лодката и спасиха момчето. Чад Ренклиф израсна без майка. Така и не откриха тялото й.

1 ... 220 221 222 223 224 225 226 227 228 ... 284
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)