Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Някои слуги се втурнаха към къщите в село Клън. Други яхнаха коне и препуснаха към Клънтън, Пърслоу, Клънбъри и Уиткот. Скоро нямаше къща в околността, в която да не знаеха, че мисис Стрейндж е изчезнала, и нямаше домакинство, което да не е изпратило някого да помага в търсенето. Междувременно жените в къщите поддържаха добре огъня и правеха всевъзможни приготовления, за да може ако доведат мисис Стрейндж в техния дом, тя незабавно да получи всичката топлина, храна и удобства, които човек би могъл да поеме наведнъж.
Още в първия час към тях се присъедини капитан Джон Еъртън от 12-и полк на леките драгуни, воювал с Уелингтън и Стрейндж на Пиренейския полуостров и при Ватерлоо. Неговите земи бяха в съседство с тези на Стрейндж. Двамата бяха връстници и съседи от цяла вечност, но капитан Еъртън беше срамежлив и резервиран джентълмен и те едва ли разменяха повече от двадесет думи годишно. В тази кризисна ситуация той пристигна с карти и с тържественото обещание да помогне на Стрейндж и Хенри с всичко, което е във възможностите му.
Скоро стана ясно, че мистър Хайд не е единственият човек, видял Арабела. Двама работници — Мартин Оукли и Оуън Булбридж — също я бяха видели. Джеръми Джоунс научи това от приятели на работниците, затова веднага яхна първия попаднал кон и препусна през заснежените полета към бреговете на река Клън, където Оукли и Булбридж се бяха присъединили към търсенето. Джеръми почти насила ги подкара обратно към село Клън, за да се срещнат с капитан Еъртън, мистър Хайд, Хенри Удхоуп и Стрейндж.
Джентълмените установиха, че разказът на Оукли и Булбридж странно противоречи на разказаното от мистър Хайд. Мистър Хайд видял Арабела да се движи в северна посока по голите заснежени хълмове на замъка Идрис. Това се случило точно в девет часа и точно както миналия път мистър Хайд бе дочул камбанен звън.
От друга страна, Оукли и Булбридж я видели да върви с бърза крачка между тъмните голи дървета на около пет мили източно от замъка Идрис, но и двамата твърдяха, че това е станало точно в девет часа.
Капитан Еъртън се намръщи и попита Оукли и Булбридж как са разбрали, че е девет часа, след като за разлика от мистър Хайд никой от тях няма джобен часовник. Оукли отвърна, че са решили, че трябва да е девет, защото са чули звън на камбани. Според Оукли звънът е идвал от църквата „Сейнт Джордж“ в Клън. Булбридж обаче каза, че не е идвал от „Сейнт Джордж“, защото те са чули звън на много камбани, а там камбаната е една. Каза още, че звънът е бил тъжен, погребален звън, но когато го помолиха да обясни какво има предвид, Булбридж не можа.
Двата разказа съвпадаха във всички други детайли. В нито един нямаше небивалици за черни рокли. И тримата мъже казаха, че Арабела е била облечена в бяла рокля, както и всички се съгласиха, че е вървяла доста бързо. Никой от тях не беше видял лицето й.
Капитан Еъртън изпрати мъжете да претърсват тъмната заснежена гора на групи от по четирима и петима. Помоли жените да донесат фенери и топли дрехи и изпрати конници да огледат високите голи хълмове около замъка Идрис. Избра мистър Хайд, който не би се задоволил с по-малко, да води групата. Десет минути след като Оукли и Булбридж разказаха какво са видели, всички групи бяха тръгнали. Търсиха, докато имаше дневна светлина, но тя не се задържа дълго. Бяха изминали едва пет дни от зимното слънцестоене: в три часа светлината започваше да отслабва, в четири ставаше тъмно.
Хората се върнаха в дома на Стрейндж, където капитан Еъртън възнамеряваше да направи равносметка на постигнатото дотук и да вземе решение какво да правят по-нататък. Няколко от живеещите наблизо дами също бяха там. Те се опитаха да чакат в домовете си новини за съдбата на мисис Стрейндж и установиха, че това е самотно и тревожно занимание. Дамите дойдоха в Ашфеър отчасти да предложат помощта си, но най-вече да намерят утеха в компанията на останалите.
Последни пристигнаха Стрейндж и Джеръми Джоунс. Те дойдоха с кални ботуши направо от обора. Стрейндж беше с посивяло като пепел лице и хлътнали очи. Той говореше и се движеше като насън. Може би дори нямаше да се сети да седне, ако Джеръми Джоунс не го бе побутнал към един стол.
Капитан Еъртън разгъна картите си на масата и започна да разпитва всяка от групите къде е била и какво е открила — което беше абсолютно нищо.
Всеки от присъстващите се замисли, че старателно изрисуваните линии и думи на картите в действителност са заледени езера и реки, смълчани гори, замръзнали долчинки и високи голи хълмове и всеки от тях си спомни колко много овце, крави и диви животни са измрели през този сезон.