Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Стрейндж не му отговори, а най-неочаквано се обърна към съпругата си: — Любов моя, надявам се, че къщата ти харесва? Боя се, че никога досега не ми е хрумвало да те попитам за това. Ако кажеш, че не ти харесва, незабавно ще се преместим другаде!
Арабела се разсмя и каза, че е съвсем доволна от къщата.
— И съжалявам, Хенри, но съм доволна от разположението на обора точно както и от всичко останало.
Хенри направи втори опит:
— Е, сигурно ще се съгласиш, че ще внесеш голямо подобрение, дори само ако отсечеш онези дървета, които растат безразборно около къщата и затъмняват всички стаи. Израснали са съвсем произволно — предполагам там, където са паднали жълъдите или семената им.
— Какво? — попита Стрейндж, който през втората част от разговора седеше с поглед, сведен към книгата си.
— Дърветата — каза Хенри.
— Кои дървета?
— Онези там — отвърна Хенри и посочи група великолепни стари дъбове, ясени и букове, които растяха пред прозореца.
— В качеството си на съседи тези дървета са много примерни. Гледат си работата и никога не ми пречат. Мисля, че и аз би трябвало да им отвръщам със същото.
— Но те закриват гледката.
— Ти също, Хенри, но все още не съм те отсякъл.
Истината беше, че макар Хенри да проявяваше голямо усърдие в критиките си към земите и разположението на къщата, те не бяха истинският повод за недоволството му. Това, което наистина го смущаваше, беше, че в нея витаеше магически дух. Когато Стрейндж се захвана с магия, Хенри го прие спокойно. По онова време вестите за чудните постижения на мистър Норел едва започваха да се разпространяват из кралството. Магията изглеждаше по-скоро езотеричен дял от историята, забавление за богати безделници, и Хенри все още продължаваше да я възприема в тази светлина. Той се гордееше с благополучието на Стрейндж, с богатството му, с потеклото му, но не и с магическите му способности. Хенри винаги малко се изненадваше, когато някой го поздравяваше за родството му с втория велик магьосник на епохата.
Стрейндж далеч не отговаряше на идеала на Хенри за богат английски джентълмен. Той отдавна бе изоставил всички онези занимания, с които джентълмените в английската провинция обикновено запълват времето си. Не се интересуваше нито от земеделие, нито от лов. Съседите му излизаха да стрелят — Хенри чуваше изстрелите им из заснежените гори и полета и лая на кучетата им, — но Стрейндж никога не посягаше към пушката си. Арабела трябваше с часове да го убеждава да излезе и да се поразходи за половин час. Книгите в библиотеката, принадлежала на баща му и дядо му — творби на английски, старогръцки и латински език, които всеки джентълмен държи по рафтовете си, — бяха извадени и струпани на купчини по земята, за да направят място за книгите и тетрадките на Стрейндж110. Списания, посветени на магическата практика, като „Приятелите на английската магия“ и „Съвременен магьосник“, бяха пръснати навсякъде из къщата. На една от масите в библиотеката се мъдреше голям сребърен съд, който понякога беше пълен с вода. Стрейндж често сядаше и половин час се взираше във водата, докосваше повърхността, правеше странни жестове и си водеше бележки за видяното. На друга маса сред купчина книги беше разпъната карта на Англия, на която Стрейндж отбелязваше древните феини пътища, водили някога от Англия в неизвестни земи.
Имаше и други неща, които Хенри разбираше само отчасти, но определено не харесваше. Например понякога виждаше как стаите в Ашфеър придобиват странен вид, но не разбираше, че това е защото огледалата в къщата на Стрейндж еднакво отразяват светлината отпреди половин час и отпреди сто години. А сутрин, когато се будеше, и вечер, точно преди да заспи, чуваше далечно биене на камбана — печален звук като камбаната на потънал град, чийто звън се разнася по цялата океанска шир. Хенри не се замисляше за камбанния звън — всъщност дори не си спомняше за него, — но меланхолията, която звукът навяваше, му вляеше през целия ден.
Той намираше утеха от всичките си разочарования и недоволства в непрестанното сравняване на начина на живот в Грейт Хитхердън с този в Шропшир (до голяма степен в ущърб на Шропшир) и в размисли на глас по повод упоритите кабинетни занимания на Стрейндж — „сякаш няма имущество и тепърва трябва да печели парите си“. Тези забележки той адресираше главно към Арабела, но Стрейндж често беше наблизо и много скоро Арабела изпадна в неизбежното положение на помирител между двамата.
110
Разбира се, книгите, които Стрейндж притежаваше, бяха книги за магия, а не книги по магия. Всички книги от втория вид бяха собственост на мистър Норел. Вж. глава 1, бележка 5.