Джонатан Стрейндж и мистър Норел

Притъмняването ужаси Хенри.

— Стрейндж! — извика той. — Какво правим тук? Смрачава се! Сестра ми е отвън. Не бива да оставаме в къщата и минута повече! — Хенри се обърна към Джеръми Джоунс като единствения от присъстващите, който имаше някакво влияние над Стрейндж. — Кажи му да престане! Трябва да тръгнем да я търсим!

— Тихо, Хенри — каза Стрейндж.

Той два пъти прокара пръст по повърхността на водата. Появиха се две бляскави светли ивици и я разделиха на четири. Стрейндж направи знак над една от четвъргините. В нея се появиха звезди, още ивици, жилки и нишки светлина. Той се вгледа във водата. После направи знак над втората четвъртина. Появиха се други светли шарки. Стрейндж повтори процедурата с третата и четвъртата част. Ивиците светлина се промениха. Те се раздвижиха и заблестяха, на моменти заприличваха на писмена, друг път — на знаци върху карта или на съзвездия.

— Какъв е смисълът на всичко това? — попита мистър Хайд озадачен.

— Да я намерим — отвърна Стрейндж. — Поне това е идеята.

Той докосна една от четвъртините. Веднага шарките в останалите части изчезнаха. Светлите ивици започнаха да се разрастват, докато изпълниха цялата повърхност. Стрейндж я раздели на четвъртини, вгледа се и докосна една от тях. Той повтори процедурата няколко пъти. Шарките ставаха все по-гъсти и все повече заприличваха на карта. Но колкото повече напредваше Стрейндж, толкова по-колебливо ставаше изражението на лицето му и толкова по-малко убеден изглеждаше в нещата, които виждаше в съда.

След няколко минути Хенри не издържа и извика:

— За Бога, сега не е време за магии! Арабела се е изгубила! Стрейндж, умолявам те! Остави тези глупости и да вървим да я търсим!

Стрейндж нищо не отвърна, само погледна ядосано и плесна по водата. Шарките и звездите мигом изчезнаха. Той пое дълбоко дъх и започна отначало. Този път действаше по-уверено и бързо стигна до нещо, което му се стори съществено. Но вместо да извлече полезни сведения от видяното, Стрейндж седна и се загледа във водата с учудване и недоумение.

— Какво има? — тревожно попита мистър Хайд. — Мистър Стрейндж, виждате ли жена си?

— Не проумявам нищо от това, което магията ми казва! Тя твърди, че Арабела не е в Англия. Нито в Уелс. Нито в Шотландия. Нито във Франция. Не мога да я разчета правилно. Прав си, Хенри. Губя си времето тук, Джеръми, донеси ботушите и палтото ми!

Изведнъж на повърхността на водата се появи видение. В древна мрачна зала танцуваха група красиви мъже и жени. Но тъй като Стрейндж не видя каква връзка има това с Арабела, той плесна по водата. Видението изчезна.

Отвън дебел слой сняг покриваше света. Всичко беше замръзнало, неподвижно и смълчано. Първо трябваше да се претърси землището на Ашфеър. Когато се оказа, че там няма дори птичка, Стрейндж, Хенри, мистър Хайд и слугите се заеха да претърсват пътищата.

Три прислужници се върнаха обратно в къщата и отидоха на тавана, където никой не се бе качвал още от годините, когато Стрейндж беше малко момче. Те взеха брадва и чук и отвориха раклите, които стояха заключени от петдесет години. Надзърнаха във всички шкафове и скринове, някои от които трудно биха побрали дете, а какво остава за възрастна жена.