Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Мисля, че през нощта се събудих… — внезапно се обади дрезгав глас.
Присъстващите се огледаха.
Стрейндж продължаваше да седи на стола, където Джеръми го беше настанил. Ръцете му висяха отпуснати покрай тялото, погледът му беше забит в пода.
— Мисля, че през нощта се събудих. Не знам точно по кое време. Арабела седеше на леглото в краката ми. Беше облечена.
— Не го казахте по-рано — отбеляза мистър Хайд.
— Бях забравил. Мислех, че съм сънувал.
— Не разбирам — каза капитан Еъртън. — Нима искате да кажете, че мисис Стрейндж е напуснала дома ви през нощта?
Стрейндж се опита да намери отговор на този съвсем разумен въпрос, но не успя.
— Но, разбира се — обади се мистър Хайд, — на сутринта не може да не сте видели дали си е у дома или не!
— Тук беше. Разбира се, че беше тук. Нелепо е да се предполага… Поне… — Стрейндж млъкна. — Тоест, когато станах, мислех за книгата си, а в стаята беше тъмно.
Неколцина от присъстващите си казаха, че като съпруг Джонатан Стрейндж е ако не напълно безразличен, то поне необяснимо ненаблюдателен по отношение на съпругата си, и някои започнаха да го поглеждат със съмнение и да прехвърлят в главите си всички причини, които биха накарали една явно предана съпруга внезапно да побегне навън в снега. Тежки думи? Жесток нрав? Страховити гледки, съпътстващи работата на магьосника — призраци, демони, чудовища? Внезапно разкритие, че мъжът й има любовница и половин дузина незаконородени деца?
Изведнъж откъм коридора се разнесе вик, след което никой не можа да каже чий глас е бил това. Няколко от съседите на Стрейндж, които стояха най-близо до вратата, отидоха да видят какво става. После техните възгласи привлякоха останалите.
Отначало в коридора беше тъмно, но след минута донесоха свещи и всички видяха, че някой стои в подножието на стълбището.
Беше Арабела.
Хенри се втурна да я прегърне, мистър Хайд и мистър Еъртън й казаха колко се радват да я видят здрава и невредима, други хора започнаха да изразяват учудването си и да споделят с всеки желаещ да ги чуе, че не са имали и най-малката представа, че тя е в коридора. Няколко дами и прислужници се скупчиха около нея и я обсипаха с въпроси. Добре ли е? Къде е ходила? Изгубила ли се е? Случило ли се е нещо, което да я разстрои?
После, както понякога се случва, няколко души забелязаха едновременно нещо доста странно: Стрейндж не й каза нищо, не тръгна към нея — нито впрочем тя му каза нещо или тръгна към него.
Магьосникът стоеше и мълчаливо се взираше в съпругата си. Изведнъж възкликна:
— Мили Боже, Арабела! С какво си облечена?
Дори на колебливата примигваща светлина от свещите ясно се виждаше, че тя е с черна рокля.
44
АРАБЕЛА
Декември 1815 година
— СИГУРНО СТЕ ПРЕМРЪЗНАЛИ до кости! — извика мисис Еъртън и взе ръцете на Арабела в своите. — О, скъпа! Студена сте като мъртвец!
Друга дама се втурна да донесе от гостната шал на мисис Стрейндж. Върна се със син индийски кашмирен шал с фини златисто-розови ресни по краищата, но когато мисис Еъртън го наметна на раменете на Арабела, черната рокля сякаш уби цялата му красота.
Арабела стоеше със скръстени ръце и оглеждаше всички със спокойно, безразлично изражение. Тя не си направи труда да отговори на нито един от загрижените им въпроси. Не изглеждаше нито изненадана, нито смутена от това, че ги вижда в дома си.
— Къде, за Бога, се изгуби? — попита Стрейндж.
— Разхождах се — каза тя. Гласът й прозвуча съвсем спокойно.
— Разхождала си се! Арабела, да не си полудяла? В три фута сняг! Къде беше?
— В тъмните гори — отвърна Арабела, — сред заспалите ми братя и сестри. Из високите блата сред благоуханните призраци на отдавна мъртвите ми братя и сестри. Под сивото небе сред сънищата и шепота на братята и сестрите ми, които тепърва ще дойдат.
Стрейндж я изгледа втренчено.
— Какво?
Никой не се учуди, че след този неделикатен разпит тя не каза нищо повече, и поне една от присъстващите дами реши, че грубостта на съпруга й я е подтикнала да дава такива странни отговори и след това да замълчи.
Мисис Еъртън обхвана с ръка талията на Арабела и грижливо я обърна с лице към стълбите.
— Мисис Стрейндж е уморена — решително заяви тя. — Елате, скъпа, нека се качим горе да…
— О, не! — отсече Стрейндж. — Още не! Бих искал да знам откъде се е взела тази рокля. Моля да ме извините, мисис Еъртън, но аз съм твърдо решен да…
Той тръгна към тях, но изведнъж спря и стъписано се загледа в пода. После внимателно отстъпи встрани от нещо.