Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Той бил на по-малко от петнадесет години. И той като Дийни Ший бил облечен в опърпани дрехи от груба черна вълна. И неговата коса била тъмна, дълга и права. И той не говорел нито английски, нито френски — двата езика, разпространени в Англия по това време, — само някакъв диалект на Феерия112. Лицето му било бледо, красиво и сериозно, но за всички присъстващи било очевидно, че той е човек, а не фея.
По думите на норманските и английските графове и рицари, които го видели в онзи ден, той бил почти нецивилизован. Не бил виждал през живота си нито лъжица, нито стол, нито железен чайник, нито сребърна монета, нито восъчна свещ. В нито един клан или кралство на феите по това време нямало такива изискани предмети. Когато крал Хенри и момчето се срещнали, за да си поделят Англия, Хенри седял на дървена пейка и пиел вино от сребърна чаша, а момчето седяло на пода и пиело овче мляко от каменна купа. Хроникьорът Ордерик Виталис, разказал за събитието тридесет години по-късно, описва ужаса на придворните на крал Хенри, когато насред тези важни преговори един воин от Дийни Ший се надвесил над момчето и започнал грижливо да пощи мръсната му коса.
Във Войската на феите бил и младият нормански рицар Томас от Дъндейл113. Макар че дълги години бил държан в плен във Феерия, той помнел достатъчно добре родния си език (френски), за да помогне на момчето и на крал Хенри да се разберат помежду си.
Крал Хенри попитал за името на момчето.
То отвърнало, че няма име114.
Крал Хенри го попитал защо е тръгнало на война срещу Англия.
Момчето отвърнало, че е единственият оцелял член на семейство нормански благородници, на които бащата на крал Хенри — Вилхелм Завоевателят — дал земи в Северна Англия. Земите и животът на мъжете от семейството били отнети от зъл враг на име Юбер дьо Котантен. Момчето казало, че няколко години по-рано баща му поискал от Вилхелм II (брат и предшественик на крал Хенри) да въздаде правосъдие, но напразно. Скоро след това баща му бил убит. Момчето казало, че хората на Юбер го взели още като бебе и го изоставили в гората. Дийни Ший го намерили и го отвели със себе си във Феерия. И сега то се завърнало.
Момчето притежавало типичната за младите хора вяра в абсолютната справедливост на своето дело и в абсолютната несправедливост на делото на всички останали. То си било внушило, че онази част от Англия, разположена между реките Туид и Трент, е справедлива компенсация за това, че норманските крале не са пожелали да накажат убийците на семейството му. Единствено по тази причина крал Хенри се простил със северната половина от кралството си.
Момчето казало, че вече е крал във Феерия. То назовало името на краля, който бил негов сюзерен. Никой не го разбрал115.
Същия ден момчето сложило начало на царуване, продължило триста години. Още на четиринадесет години то създало магическата система, която използваме и до днес. Или по-скоро бихме използвали, ако можехме, но повечето от знанията му не са достигнали до нас. Неговата магия е съвършена смесица между магията на феите и човешката организираност — а силата на двете е впрегната в служба на присъщата му ожесточена решителност. Не можем да обясним как и защо едно откраднато християнско дете изведнъж става най-великият магьосник на своето време. Други деца, родени преди и след него, също са държани в плен във Феерия, но нито едно от тях не се възползва от наученото там по начина, по който го прави той. В сравнение с неговите постижения всичките ни усилия изглеждат посредствени и незначителни.
Мистър Норел от „Хановер Скуеър“ твърди, че съвременната магия трябва да се отърси от всичко свързано с Джон Ъскглас, тъй както старо палто се изтръсква от молците и прахта. Какво ще остане според него? Премахнете Джон Ъскглас — и ще останете с празни ръце.
Из „История и практика на английската магия“, том I, Джонатан Стрейндж, изд. Джон Мъри, 1816.
46
„НЕБЕТО МИ ГОВОРЕШЕ…“
Януари 1816 година
ДЕНЯТ БЕШЕ мрачен. Леден вятър навяваше сняг на парцали в прозорците на библиотеката на мистър Норел, където Чайлдърмас седеше и съчиняваше делови писма. Макар да бе още десет часа сутринта, вече горяха свещи. Единственият шум в библиотеката беше пукането на въглените в камината и драскането на перото на Чайлдърмас по хартията.
„Хановер Скуеър
8 януари 1816 година
До лорд Сидмаут, Секретар на вътрешните работи
112
Днес никой в Англия не знае този език и единственото, което ни е останало от него, е шепа заемки, описващи различни неясни магически техники. В De Tractatu Magicarum Linguarum („За тълкуването на магическите езици“ (лат.) — бел прев.) Мартин Пейл пише, че този език е близък до древните келтски езици.
113
Някъде наричан Томас де Дъндел или Томас де Донвил. Неколцина благородници от свитата на Хенри разпознали Томас като по-малкото дете на влиятелен нормански богаташ, изчезнало една Коледа преди четиринадесет години. Предвид обстоятелствата около завръщането му не е известно дали благородниците са се зарадвали на появата му.
114
Като дете във Феерия Ший го наричали с дума на своя език, която, както се твърди, означавала „Скорец“, но когато дошло в Англия, момчето изоставило това име. По-късно приело името на баща си — Джон д’Ъскглас, — но още в първите години на царуването си се прочуло с прозвищата, дадени му от французите и от враговете му: Кралят, Кралят Гарван, Черният крал, Кралят на Севера.
115
Името на този крал на Дийни Ший било изключително дълго и трудно за произнасяне. По традиция всички го наричали Оберон.