Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Войникът приел спокойно целувката и позволил на девойката да го целуне отново. Тогава той и отвърнал. Друг войник станал от земята и отворил уста. От нея бликнала тъжна, сълзлива мелодия. Първият войник, когото девойката целунала, започнал да танцува с нея, като я побутвал на една или на друга страна с дългите си бели пръсти, за да танцува в крак с него.
Това продължило известно време, докато девойката се разгорещила от танца и спряла за малко, за да свали пелерината си. Тогава приятелките й видели, че по ръцете, лицето и краката й се стичат капчици кръв, подобни на пот, и падат на снега. Ужасени от гледката, те побягнали.
Странната войска така и не влязла в Алъндейл. През нощта тя продължила пътя си към Карлайл. На следващия ден гражданите боязливо отишли на полето, където бил разположен лагерът на войската. Там намерили девойката — цялото й тяло било бяло, останало без кръв, докато снегът наоколо бил обагрен в кървавочервено.
По тези признаци те разпознали Дийни Ший — Войската на феите. Водили се много битки и англичаните ги загубили до една. На Коледа Войската на феите стигнала до Йорк. Завладяла Нюкасъл, Дърам, Карлайл и Ланкастър. Освен източването на кръвта на девойката от Алъндейл феите почти не демонстрирали жестокостта, с която се слави народът им. От всички градове и укрепления, които превзели, само Ланкастър бил изгорен до основи. В Търск, на север от Йорк, едно прасе вбесило войник на феите, като се втурнало под краката на коня му, от което животното отстъпило назад, паднало и счупило гръбнака си. Войникът и другарите му подгонили прасето и когато го хванали, му изболи очите. Като цяло обаче навсякъде появата на Войската на феите предизвиквала бурна радост сред животните — както диви, така и питомни, сякаш във феите те разпознавали съюзник срещу общия враг — човека.
На Коледа крал Хенри свикал всички графове, епископи, абати и важни хора от кралството в дома си в Уестминстър, за да обсъдят последните събития. В онези дни феите не били непознати в Англия. На много места отдавна съществували селища на феи — едни невидими по силата на магия, други просто отбягвани от съседите християни. Съветниците на крал Хенри били единодушни, че феите са зли по природа. Те били похотливи, лъжливи и крадливи, съблазнявали млади мъже и жени, отклонявали странници от пътя им, крадели деца, добитък и зърно. Били невероятно мързеливи: макар че от хиляди години владеели занаяти като каменоделство, дърводелство и резбарство, вместо да си правят труда да строят къщи, повечето предпочитали да живеят на места, които кой знае защо наричали замъци, но които всъщност били землянки — древни могили от пръст. Феите прекарвали дните си в пиене и танци, докато ечемикът и фасулът им гниел в полето, а животните им зъзнели и измирали по студените хълмове. Всъщност всички съветници на крал Хенри се съгласили, че ако не били изключителните им магически способности и дълголетието им, почти граничещо с безсмъртие, целият народ на феите отдавна да е загинал от глад и жажда. И все лак този лекомислен, нехаен народ нападнал добре защитено християнско кралство, спечелил всички битки и превзел всички укрепления по пътя си. Това говорело за решителност, с каквато нито една фея не се славела. Никой не знаел как да си обясни това.
През януари Войската на феите излязла от Йорк и поела на юг. Спряла при Трент. Точно там, край Нюарк, на бреговете на Трент, крал Хенри и армията му влезли в битка с Дийни Ший.
Преди битката из редиците на кралската армия задухал магически вятър и се разнесла омайна музика, която накарала много коне да побягнат и да преминат на страната на феите, повечето със злополучните си ездачи на гръб. После всички войници дочули гласовете на любимите си — майки, бащи, деца, жени, — които ги викали да се завърнат у дома. От небето се спуснало ято гарвани — те кълвали лицата на англичаните и ги заслепявали с черните си криле. Английските войници трябвало да преодоляват не само бойните умения и жестокостта на Ший, но и собствения си страх от неземната магия. Нищо чудно, че битката била кратка и крал Хенри я загубил. В мига, в който се възцарила тишина и станало ясно, че Хенри е претърпял поражение, всички птици на мили околовръст запели от радост.
Кралят и съветниците му зачакали да се появи предводителят или кралят на феите. Редиците на Дийни Ший се разполовили — някой излизал напред.