Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Когато ми трябва съвет от Хенри — мърмореше Стрейндж, — ще му го поискам. Какво му влиза в работата, питам аз, къде ще построя обора си? Или как прекарвам времето си?
— Много е досадно, любов моя — съгласи се Арабела, — и нищо чудно, че се дразниш, но само помисли…
— Аз се дразня! Той е този, който постоянно се заяжда с мен!
— Ш-шт, ш-шт! Ще те чуе. Ти положи много усилия и всеки би се съгласил, че прояви ангелско търпение. Но, знаеш ли, мисля, че той го прави от добро чувство. Просто не знае как да го изрази и въпреки всичките си недостатъци много ще ни липсва, когато си замине.
По повод последното Стрейндж не изглеждаше толкова убеден, колкото на Арабела й се искаше. Затова тя добави:
— Бъди мил с Хенри! Заради мен.
— Разбира се! Разбира се! Аз съм самото търпение. Знаеш го! Има една пословица, много стара, за това как свещениците сеят жито, а магьосниците сеят ръж на едно и също поле. Смисълът е, че свещениците и магьосниците никога няма да се разберат111. Досега не съм го разбирал. Мислех, че съм в дружески отношения с лондонското духовенство. Управителят на Уестминстърското абатство и капеланът на принц-регента са много приятни хора, Но Хенри ме вбесява.
На Коледа заваля гъст и обилен сняг. Дали от пререканията през последните дни или по някаква друга причина, Арабела от сутринта се чувстваше зле, имаше главоболие и не можеше да стане от леглото. Стрейндж и Хенри бяха принудени цял ден да си правят компания един на друг. Хенри говори много за Грейт Хитхердън, а вечерта играха на екарте. Това беше игра, която и двамата обичаха и която вероятно би породила по-непринудено веселие, ако по средата на втората игра Стрейндж не обърна деветка пика, което тутакси породи у него нови идеи относно магическото значение на тази карта. Той остави играта, остави Хенри и взе картата със себе си в библиотеката, за да я изучава. Хенри остана да се развлича както намери за добре.
Стрейндж се събуди — или почти — в ранните часове на следващата сутрин. Стаята беше изпълнена със слабо сребристо сияние, което можеше да се дължи на отражението на лунната светлина в снега отвън. Стори му се, че вижда Арабела, облечена и седнала в краката му с гръб към него. Тя решеше косата си. Стрейндж й каза нещо — или поне така му се стори.
После отново заспа.
Към седем часа той се събуди с намерението да отиде в библиотеката и да поработи на спокойствие час-два преди ставането на Хенри. Стрейндж бързо стана, отиде в гардеробната си и позвъни на Джеръми Джоунс, за да дойде да го избръсне.
В осем часа прислужницата на Арабела, Джанет Хюз, почука на вратата на спалнята й. Отговор не последва и като реши, че господарката й може все още да страда от главоболие, Джанет си тръгна.
В десет часа Стрейндж и Хенри закусиха заедно. Хенри беше решил да посвети деня си на лов и не можеше да убеди Стрейндж да го придружи.
— Не, не. Имам работа, но това няма защо да те спира. В края на краищата, ти познаваш тукашните полета и гори не по-зле от мен. Мога да ти заема пушката си, а съм сигурен, че кучета ще се намерят.
Джеръми Джоунс влезе и каза, че пак е дошъл мистър Хайд. Очаквал го в коридора и искал незабавно да говори със Стрейндж.
— О, какво иска този път? — промърмори Стрейндж.
Мистър Хайд влезе запъхтян и пребледнял от тревога.
Изведнъж Хенри възкликна:
— Какво, за Бога, прави този човек? Ще излиза ли или ще влиза?
Един от множеството източници на раздразнение за Хенри в Ашфеър беше, че прислугата рядко се държеше със степента на почтителност, която според него подобаваше на такова богато домакинство. В този случай Джеръми Джоунс бе тръгнал да излиза от стаята, но на вратата се беше спрял и припряно си шепнеше с друг слуга, който стоеше в коридора.
Стрейндж погледна към вратата, въздъхна и каза:
— Хенри, наистина няма значение. Мистър Хайд, аз…
Междувременно мистър Хайд, чието вълнение се усили от чакането, извика:
— Преди час видях мисис Стрейндж на уелските хълмове! Хенри подскочи и погледна Стрейндж.
Стрейндж изгледа хладно мистър Хайд и каза:
— Няма нищо, Хенри. Наистина няма нищо.
Мистър Хайд трепна при тези думи, но благодарение на упорития си нрав успя да ги преглътне.
— Видях я при замъка Идрис и точно като миналия път мисис Стрейндж вървеше с гръб към мен и не можах да зърна лицето й. Опитах се да я проследя и да я настигна, но я изгубих от поглед. Знам, че миналия път изглеждаше като видение — илюзия, родена от собствения ми мозък в снежната виелица, — но днес е ясно и тихо и съм сигурен, че видях мисис Стрейндж — така ясно, както виждам вас, сър.
111
Смисълът й е може би по-широк. Още през XII век се смята, че свещениците и магьосниците са своего рода съперници. И едните, и другите вярват, че светът се населява от голямо разнообразие от свръхестествени създания и свръхестествени сили. И едните, и другите вярват, че тези създания могат да се призовават със заклинания или молитви и да помагат или пречат на човечеството. В много отношения двете космологии са забележително сходни, но от тези разбирания свещениците и магьосниците правят коренно различни заключения.
Магьосниците се интересуват главно от ползата от свръхестествените създания; те искат да знаят при какви обстоятелства и по какъв начин ангелите, демоните и феите могат да оказват помощ в магическите практики. За тези цели е почти без значение, че първият клас създания е божествено добър, вторият — дяволски зъл, а третият — морално подозрителен. Свещениците, от друга страна, се интересуват единствено от това. В средновековна Англия опитите да се помирят двете космологии са обречени на провал. Църквата бързо провъзгласява редица различни ереси, в които нищо неподозиращите магьосници могат да бъдат обвинени. Вече споменахме Меродовата ерес. Александър от Уитби (1230? — 1302) учи, че Вселената е като гоблен, от който виждаме само части. След като умрем, ние прозираме цялото и тогава ни става ясно как са свързани помежду си различните части. Александър е принуден публично да опровергае тезата си и оттогава нататък свещениците обявяват съществуването на Уитбийска ерес. Дори най-скромните селски магьосници се принуждават да действат като ловки политици, за да избегнат обвиненията в ерес.
Това не означава, че всички магьосници избягват да смесват религия и магия. Много „заклинания“, достигнали до нас, призовават светци или божи хора в помощ на магьосниците. Колкото и да е учудващо, причина за това смесване често стават феите — прислужници на магьосниците. Повечето феи се покръстват насила при идването си в Англия и скоро започват да споменават в магиите си светци и апостоли.