Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
— Аз ще се погрижа — прошепна тя и му махна с ръка да продължава с въпросите към дребния човечец в черно.
Себастиан се облегна на тежката стара маса и скръсти ръце.
— Е, хората ти имали ли са възможност да разговарят с тях?
— Не, господине. Не са били достатъчно близо. Само са видели как конете отминават нататък по пътеката.
Дженсън вдигна от пода един сапун и го пъхна в раницата, уви бръснача и прибра и него, заедно с резервния мях за вода, който също беше изпаднал. Събра още няколко дреболии — кремък, парченца сушено месо, увити в кърпа, точило. Под близка етажерка се бе изтърколила кутия, която Дженсън виждаше за пръв път.
— Как изглеждаха двамата конници? — попита Себастиан, потупвайки с пръст по масата.
Докато се протягаше под етажерката, Дженсън следеше внимателно разговора, в очакване да чуе името на Ричард Рал. Не можеше да си представи, че би могъл да е някой друг. Не и се вярваше, че може да е съвпадение.
— Мъж и жена. На един кон.
Стори и се странно. Не че я учудваше информацията, че Господарят Рал пътува с жена — вече беше чула новината, че се е оженил за Майката Изповедник. Но все пак и прозвуча някак неестествено двамата да яздят един кон. Може би вторият е пострадал. Из тази дива пустош всичко можеше да се очаква.
— Жената… — Мъжът очевидно се притесняваше от онова, което трябва да каже. — Жената не яздела изправена, а била просната напряко отзад на седлото. И била вързана с въже.
Дженсън грабна кутията, но в изненадата си я изпусна пак и капакът и се отвори, а съдържанието и се посипа по пода.
— Как изглеждаше мъжът? — продължи Себастиан.
Дженсън вдигна парче дърво, увито с корда и захванато с рибарска кукичка. От кутията беше изпаднала и шепа сушени планински трескавични рози. Приличаха на десетки мънички Милости.
— Едър, млад. С огромен меч, така твърдят хората ми, искрящата ножница била увесена на ремък през рамото му.
— По описанието прилича на Ричард Рал — обади се Сестра Пердита от прага.
Дженсън подскочи.
Макар да не можеше да си представи поради каква причина Ричард Рал би вързал жена си отзад на седлото, самата мисъл, че някой го е видял, я хвърли в трескава приповдигнатост. Тя набързо събра сухите цветчета и ги прибра в кутията заедно с връвта. Затвори капака и бързо прибра кутията и останалите неща в раницата.
Посегна към ножа си на кръста и се изправи до Себастиан, готова да чуе какво още има да им казва жилавият човечец в черно. Сестра Пердита беше заета да се увива с предпазните черни дрехи.
— Хайде — подвикна им тя, — да се махаме оттук.
Дженсън едва се сдържаше да не хукне подире и, но Себастиан не бе свършил с въпросите. Не и се щеше да остава насаме със Сестра Пердита, която вече се бе отправила забързано към пътеката, посочена от човека.
Отвън долетяха разпалените гласове на търговците, които изведнъж подхванаха горещ спор. Дженсън надзърна към тях и ги видя да сочат напуканата равнина.
— Какво има? — попита Себастиан, който веднага хукна след излезлия от къщата мъж.
— Идва някой.
— Кой ли би могъл да е? — прошепна Дженсън в ухото на Себастиан.
— Не знам. Може би някой от търговците се прибира в лагера.
Дребният счете, че е отговорил на въпросите, поклони се, явно искаше да се присъедини към хората си, скупчени в сянката на съседна сграда. Себастиан му каза да изчака и взе един черен вързоп и за себе си.
— Най-добре ще е да настигнем Сестра Пердита — рече той на Дженсън, докато гледаше как жената се изгубва по пътеката към колоните на Сътворението. — Тя ще те защити от магията на Ричард Рал и ще ти помогне да сториш, каквото трябва.
Дженсън искаше да му каже, че не се нуждае от закрилата на Сестра Пердита, че магията на Господаря Рал не може да и навреди. Но не беше моментът да се впуска в спорове и да му обяснява как стоят нещата. Този подходящ момент все се изплъзваше. Всъщност нямаше никакво значение как си представя Себастиан приближаването и до Ричард Рал. Важен беше резултатът.
Двамата стояха един до друг под палещото слънце, наблюдавайки точицата, носеща се на хоризонта. От жегата цялата равнина трептеше, все едно гледаха повърхността на далечно езеро. Зад самотния ездач се виеше тънка струйка прах. Ескортът им от хиляда войници не пропусна да провери изправността на оръжията си.
— От вашите ли е? — попита Себастиан главатаря на търговците.
— Теренът тук лъже, получават се зрителни измами. Още е твърде далеч. От жегата изглежда по-близо, отколкото е в действителност. Има още доста време, докато се приближи достатъчно, че да можем да го разпознаем. — Усмихна се на Дженсън и я насърчи с ръка. — Сложете си дрехите, ще ви предпазят от слънцето.