Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Сухият въздух беше толкова горещ, че се чувстваше като хвърлена на клада, сред чиито пламъци отваря уста да диша. Околните камъни и земята под краката и бяха напечени до бяло, сякаш се намираше в самите пещи на Пазителя. Докосването до който и да е предмет, изложен на лъчите на безмилостното слънце, беше болезнено. Дори дръжката на ножа и, заслонен от тялото и, бе нагорещена и не можеше да се пипне.
Облегна се уморено на един зид, омаломощена от дългото и изнурително пътуване. Потупа Рижка по врата и я погали зад ухото, щом кобилата изцвили тихичко и прислони глава на рамото и. Поне знаеше, че пътуването е към своя край. Напоследък дните и се сливаха в една безкрайна върволица и почти беше забравила как започна всичко — с мига, който намери мъртвия войник на дъното на долината. С деня, когато се запозна със Себастиан. Тогава не би повярвала, че я очаква такова дълго и мъчително пътешествие. Вече не можеше дори името да си каже от изтощение. В онзи далечен ден не би могла да има ни най-малка представа колко ще се промени животът и, колко ще се промени самата тя.
Себастиан, хванал Пит за юздата, протегна ръка към нея.
— Добре ли си, Джен?
Пит подбутна Рижка в хълбоците, сякаш искаше да и зададе същия въпрос.
— Да — отвърна Дженсън и му се усмихна, после махна с ръка към групата мъже в черни роби на прага на близката сграда. — Някакъв успех?
— Разпитва останалите — въздъхна с досада Себастиан. — Странно племе.
Макар и част от Стария свят, съюзници в обединението на Императорския орден, търговците номади, кръстосващи тази пустош, бяха независим народ. Очевидно не бяха достатъчно многобройни, за да създават грижи, така че Орденът не им обръщаше внимание.
Себастиан се облегна на зида до нея и се загледа в притихналата пустош. Той също беше уморен от дългото пътешествие обратно към родината му. Но иначе се чувстваше добре — точно както обеща Сестра Пердита.
Пътуването надмина всички очаквания на Дженсън. Беше си представяла, че двамата със Себастиан ще са отново сами, както преди, когато търсеха Императорския орден. Вместо това зад тях се нижеше отряд от хиляда войници на Ордена. Както я бе уверил Себастиан — „малък ескорт“ . Тя му каза, че предпочита да пътуват сами, но той отвърна, че трябва да се съобразяват с по-важни неща от нейните желания.
Дженсън гледаше черните фигури и разсеяно човъркаше кожената юзда.
— Хората се страхуват от войници — от каквито и да е войници — обърна се тя към Себастиан. — Затова не искат да разговарят с нас.
— Защо мислиш така?
— Ами то личи от начина, по който ни гледат. Опитват се да преценят дали ако ни кажат нещо, няма да си докарат проблеми и да пострадат от войниците.
Дженсън можеше да си представи как се чувстват групичката търговци под строгите погледи на суровите здравеняци, яхнали огромните си кавалерийски коне. Знаеше какво е да си изложен на погледите на мрачните воини, покрити от глава до пети с кожа и ризници и накичени с оръжия. Облечените в черно мъже с товарни мулета бяха търговци, не войници, не бяха свикнали да общуват с войници. Страхуваха се за сигурността си, опасяваха се, че ако кажат нещо грешно, страховитите мъжаги ще ги посекат на място и труповете им ще изгният на жаркото слънце. В същото време, макар и далеч по-малобройни, търговците явно нямаха намерение да си затварят устата. Спореха разгорещено, опитвайки се да стигнат до решение, което ще им помогне да намерят баланса, на чиито рамене се крепи безопасността им.
Себастиан се дръпна от зида.
— Може би имаш право. Ще отида да поговоря с тях лично. Ще ги помоля да влезем вътре, за да не сме пред очите на армията.
— Идвам с теб — рече тя.
— Какво става? Какво си намислил? — Сестра Пердита се приближи към тях, втренчена в Себастиан.
Той само махна с ръка, за да разсее притесненията и.
— Мисля, че искат да се пазарим. Нали са търговци. Това им е работата — да се пазарят. Няма да е в наша полза, ако се опитваме да ги принудим насила.
— Мога да се погрижа да променят мнението си — изсъска мрачно Сестрата.
— Не! Не му е времето да усложняваме допълнително нещата. Ако се наложи, винаги можем да прибегнем до сила. Нека първо поговорим с тях кротко.
Дженсън заобиколи навъсената Сестра Пердита и тръгна плътно до Себастиан, без да изпуска повода на Рижка. Освен с другите изненади около пътешествието, беше и тази — Сестра Пердита реши да тръгне с тях. Според нея било необходимо, в случай че Дженсън има нужда от допълнителна помощ, за да се приближи до Господаря Рал.