Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Докато се спускаха надолу, виждаха цепнатини и пролуки в скалистия терен, тук-там стърчаха самотни зъбери, сякаш хвърлени от гигантска ръка и изоставени под палещото слънце. Някои от тях се извисяваха до самия хребет, достигаха главозамайващи висини. На места се налагаше да прескачат от скала на скала, прелитайки над дълбоки бездни. Другаде се виждаше накъде продължава пътеката и от гледката им спираше дъхът.
Сестра Пердита ги чакаше на една площадка, прекъсваща за кратко стръмното слизане на пътеката. Чертите на неумолимото и лице бяха застинали в гримаса на безмълвен укор. Нарастващите сенки, тегнещи над долината, придаваха на мястото странно ново измерение. Гаснещото слънце озаряваше зъберите и придаваше на целия пейзаж една особена внушителност и незабравимост. Себастиан вдигна ръка на гърба на Дженсън, за да я подкани да побързат, възползвайки се от краткия равен участък на пътеката, минаваща през призрачна колонада от бели скали, сякаш стволове на мъртви дървета, останали без корони и клони.
Откакто се разделиха с търговците, Дженсън бе обхваната от чувството, че нещо не е наред, но Себастиан я подкани да побързат и не и остана време да се замисли какво точно я притеснява. Сестра Пердита ги посрещна намръщена.
Дженсън провери дали ножът и си е на мястото, както бе правила вече стотици пъти. Като че и бе станало тик от време на време да прокарва пръсти по сребърната дръжка. Този път разкопча калъфа и повдигна острието, за да е сигурна, че излиза свободно, после го притисна надолу и щракна копчето.
Още при първата си среща с това оръжие, когато намери мъртвия Д’Харански войник, си помисли, че е страхотно. Все още беше на това мнение. Тогава релефната буква „Р“ я бе ужасила — и с основание. Сега докосването до красивата дръжка я успокояваше, даваше и увереност, че ще се справи, че ще елиминира заплахата. Настъпи денят на разплата, за който двамата със Себастиан си говориха още първата нощ. Щеше да използва оръжие, близко до врага и за да нанесе решителния удар.
Себастиан преживя тежки мигове от онази първа нощ, когато се наложи да влезе в схватка с огромните мъжаги, въпреки че беше повален от треска. Дженсън никога нямаше да забрави смелостта и себеотрицанието му в боя. После дойде по-страшното — магията на чародейката Ейди, която едва не го уби. Дженсън беше безкрайно щастлива, че той се възстанови, че оздравя, че ще живее. Нищо, че самата нея няма да я има.
— Себастиан… — Изведнъж осъзна, че не бе имала време да се сбогува с него. Не искаше да го прави пред Сестра Пердита. Спря, обърна се и махна черния шал от устата си. — Искам само да ти благодаря за всичко, което стори за мен.
Той се засмя през тънката маска на лицето си.
— Говориш така, все едно се готвиш да умреш, Джен.
Как да му каже, че наистина ще умре?
— Нищо не се знае.
— Не се притеснявай — увери я бодро той. — Всичко ще бъде наред. Сестрите ти помогнаха с магията си, като излекуваха мен, сега Сестра Пердита е с нас, за да ти помогне. Аз също ще съм до теб. Нищо няма да ти попречи да отмъстиш за майка си.
Той нямаше представа каква цена бяха поискали Сестрите за помощта си, за възможността Дженсън да отмъсти за майка си. Тя не можеше да му каже истината, но все трябваше да измисли нещо.
— Ако нещо се случи с мен…
— Не говори така, Джен. — Той я хвана за двете ръце, лицето му изведнъж помръкна. — Недей дори да си го помисляш. Не бих могъл да живея без теб. Обичам те. Само теб. Нямаш представа какво означаваш за мен. Ти промени живота ми. Преди теб изобщо не бих могъл и да си помисля, че това е възможно. Че животът може да е тъй прекрасен. Не мога да продължа без теб. Никога повече няма да мога да живея без теб. Докато си до мен, всичко е наред. Аз съм един безнадеждно, безпомощно влюбен мъж. Моля те, не ме измъчвай с мисълта, че някога може да се разделим.
Дженсън се вгледа в сините му очи — сини, каквито се говореше, че са очите на жестокия и баща. Не можеше да намери думи, с които да изрази чувствата си, да му обясни, че ще я отделят насила от него, ще той ще трябва да продължи живота си сам. Знаеше колко е ужасно да си сам. Не каза нищо. Само кимна и се обърна, за да продължи, нагласяйки кърпата пред устата си.
— Да побързаме, Сестра Пердита ни чака — рече след малко.
Дженсън видя, че застанала на широкия плосък камък насред пътеката, Сестра Пердита ги посреща навъсена, въпреки че лицето и бе скрито зад черната маска. Пътеката продължаваше рязко надолу, потъваше в сенки и се отправяше към сърцето на Колоните на Сътворението. Щом приближиха, Дженсън осъзна, че Сестрата не я гледа, а се взира покрай нея, в посоката, откъдето идваха.