Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Едната от жените имаше дълга руса плитка, която сега се валяше в тревата. На китката и беше вързана една от онези странни червени палки. Беше Морещица. Оба я стисна за гърдите. Никаква реакция. Той се ухили и бавно я опипа отново. Тя явно нямаше нищо против и той се зачуди какво друго може да направи с нея. Мисленето в тази посока го въодушеви.
В следващия миг осъзна, че има подръка друга жена, още по-предизвикателна от Морещицата. Плъзна поглед към нея. Жената на брат му, която наричаха Майката Изповедник, лежеше просната на земята, готова да го посрещне. Какво по-справедливо от това да се възползва от нея?
Оба я яхна, в следващия миг забеляза колко е красива и ухиленото му лице застина благоговейно. Жената лежеше по гръб, едната и ръка разперена встрани, пръстите и разтворени и отпуснати, сякаш сочеше на юг. Другата и ръка почиваше на корема. Очите и бяха взрени в нищото. Оба внимателно се пресегна и прокара опакото на ръката си през бузата и. Беше меко като кадифено листче на роза. Отметна една дълга къдрица от лицето и за да може да я огледа по-добре. Устните и бяха леко раздалечени.
Оба се наведе над нея, допря устни в нейните, прокара ръка надолу по тялото и, опипвайки пищните и форми. Пръстите му се възкачиха върху стегнатата и гръд. Едрата му ръка замилва леко меката плът — само за да и покаже, че може да бъде и нежен. Протегна се и докосна и другата и гърда. Жената продължаваше да не реагира, явно не искаше да му покаже колко е възбудена от похотливите му движения.
Бърз като лисица, Оба духна в разтворената и уста. Пак никаква реакция. Каза си, че сигурно му играе някаква игра, предизвиква го. Подлата кучка.
Вече нямаше къде да му избяга. Не можеше да му се изплъзне. Гласът очевидно му бе подготвил подарък. Оба отметна глава назад и избухна в смях. Под притихналите погледи на скритите сред сенките хрътки той нададе блажен вой към звездите.
Доволен, се надвеси обратно над жената на Господаря Рал и потъна в очите и. Сигурно отдавна се е отегчила от досадния си съпруг и е готова за една предизвикателна любовна авантюра. Колкото повече се замисляше Оба, толкова повече се убеждаваше, че тази жена трябва да му принадлежи. Това беше съпругата на Господаря Рал. Когато той стане Господар Рал, Оба щеше да я задържи за себе си — това беше негово изконно право.
А той ще стане Господар Рал — гласът му го гарантира.
Огледа извивките на тялото и. Искаше я. Докато вършеше услуги за гласа, не му бе останало никакво време за тези работи, струваше му се, че не е бил с жена от цяла вечност. Гласът го бе пришпорвал и товарил с все нови и нови задачи. Беше крайно време Оба да изпита удоволствието от жена. Ръката му се плъзна леко върху тялото на Майката Изповедник. Вече предвкусваше отдавна чаканото удоволствие.
Но не искаше другите да го гледат. Тъпаците не искаха да си затворят очите и да го оставят насаме с дамата. Какви досадници — всички до един. Оба се ухили. Сигурно е възбуждащо мъжът и да гледа как жена му се отдава на новия си господар. Усмивката му се стопи. Какво общо има Ричард, ако жена му иска нов мъж — по-добър мъж?
Протегна се към брат си и му затвори очите. Направи същото и с другия мъж. Поколеба се дали да не остави Морещицата да гледа. Със сигурност тя също щеше да се възбуди от гледката. Малка услуга, но Оба нямаше нищо против да прави такива жестове за красиви жени.
Треперещ в очакване, убеден, че може да и даде желаната наслада, се наведе да разкъса дрехите на Майката Изповедник. Преди пръстите му да са я докоснали, го връхлетя мощна виолетова светкавица, която го метна назад. Той се изправи изумен, объркан, притиснал с длани пламналата си в раздираща болка глава. Гласът го хвърли в неописуема агония.
Оба запълзя назад, отдалечавайки се от Майката Изповедник. Болката постепенно утихна. Той се свлече на земята, задъхан от внезапния удар. Почувства се дълбоко обиден, задето гласът му отсъждаше тъй жестоко наказание и му отказваше дори най-елементарни мъжки удоволствия. При това след всичко, което Оба направи за него.
Гласът се надигна вътре в него и напевно зашепна в главата му, припомни му важната мисия, която му беше възложил — сериозните задачи, които единствен Оба е способен да изпълни. Съкрушен и обиден, нямаше друг избор, освен да го изслуша.
Очевидно е важна личност, иначе гласът не би разчитал на него. Кой друг би бил способен да извърши онова, което искаше от него гласът? На кого другиго би могъл да разчита гласът да оправи нещата?
В спокойствието на притихналата нощ гласът изложи ясно исканията си. Оба разбра, че ако изпълни всичко достатъчно задоволително, ще бъде богато възнаграден. Ухили се доволно. Първо трябва да изпълни задачата си. После майката Изповедник ще му принадлежи. Не е чак толкова трудно. Стане ли тя негова, ще може да прави с нея какво пожелае. При това на спокойствие, необезпокояван от никого и с благословията на гласа. В главата му изплуваха картини от бъдещето — придружени от аромати, усещания, с викове на доволство. Обещанието за предстоящото удоволствие го омаломощи. Щеше да дочака с достойнство своя миг.