Колоните на сътворението

Погледна Морещицата. Междувременно може да се задоволи с нея. Мъж като него, човек на действието с удивителни воля и интелект и сериозни отговорности, трябва да има къде да изпуска парата. Този род отпускане е задължителен за човек от неговата класа.

Надвеси се над Морещицата и се ухили в отворените и очи. Тя ще бъде удостоена с честта да е първата, която ще го има. Майката Изповедник ще трябва да си изчака реда. Посегна да я съблече.

Главата му се взриви в неочаквана пронизителна болка. Притисна длани до ушите си, докато спре — след което се съгласи.

Гласът има право. Разбира се, че е прав, Оба го разбираше. Едва след смъртта на Ричард Рал той ще може да заеме полагащото му се по рождение място. Човек трябва да върши нещата както трябва. Всъщност би било грешно да доставя удоволствие на тези жени, преди да е изпълнил задачата си. Как само се е заблуждавал? Та те още не са го заслужили. Първо ще трябва да видят в него властелина, в който скоро ще се превърне, а после ще се наложи да се молят за благоволението му. Докато не го умоляват, паднали на колене, няма да го заслужат.

Трябва да побърза. Гласът го предупреди, че скоро ще се събудят. Че Господарят Рал скоро ще разбере как да разкъса заклинанието, потопило ги в съня. Оба извади ножа си и се промъкна към брат си. Господарят Рал все още се взираше с празен поглед в звездите.

— Кой е тъпото говедо сега, а? — озъби се Оба на брат си. Господарят Рал не отговори. Оба допря ножа до гърлото му, но гласът се възпротиви и му подсказа какво трябва да направи. Трябва да побърза. Няма време за обичайните процедури. Има къде по добри начини да се свърши работата — начини, които щяха да накажат подобаващо човека, държал толкова години Оба далеч от полагащото му се по рождение място. Да, ето какво трябва да получи Ричард Рал — подобаващо наказание. Прибра ножа си и хукна назад към близкия хълм с всички сили. Когато се върна с коня си, четиримата още лежаха в синята мъгла и гледаха звездите с празни погледи.