Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Дженсън изгаряше от желание да прободе с ножа си копелето на Мрачния Рал и да сложи край на всичко това. Отдавна се бе отказала от надеждата, че има начин да извоюва свободата си. След онази нощ сред гората в компанията на Сестра Пердита и останалите седем нейни посестрими всичко се промени. Дженсън сключи сделка, чието значение разбираше прекрасно — знаеше, че след като убие Ричард Рал, с нейния живот е свършено. Но поне другите ще са свободни. Светът най-сетне ще се отърве от черното иго на нейния брат.
А Дженсън ще си отмъсти. Майка и на която бе отказано дори правото на достойно погребение, щеше най-накрая да почива в мир, знаейки, че убиецът и си е получил заслуженото. Това бе всичко, което Дженсън можеше да направи за майка си.
Тя и Себастиан отведоха Рижка и Пит при коня на Сестрата в малка конюшня. Животните приеха с радост сянката и водата.
След като затвори скърцащата портичка, Дженсън последва Себастиан към къщата, в чиято сянка се бяха събрали търговците. Кресливите гласове изведнъж стихнаха. Всички бяха облечени в традиционните черни одежди на търговци номади от тази част на света.
— Оставете ни — вдигна ръка главатарят им при вида на Дженсън и Себастиан.
Мъжете ги огледаха крадешком през процепите на черните маски, които наместваха върху очите и носовете си, и се отдалечиха. Стори и се, че мярна пламъчета в очите им, които и подсказваха, че се усмихват сърдечно, но не беше сигурна. За всеки случай, имайки предвид важността на мисията си, тя им се усмихна в отговор и леко кимна с глава.
Откъм помещението ги лъхна горещ застоял въздух, но поне не бяха изложени на пряка слънчева светлина. Домакинът им не си сложи маската и двете половини на черната кърпа висяха от раменете му, далеч от усмихнатото му и обветрено кадифено лице.
— Заповядайте — обърна се той към Дженсън, — влезте. Изглеждате пламнала.
— Пламнала?
— Горещо ви е. Не сте облечена подходящо за това място.
— Запъти се към грубо скованите дървени лавици на стената и се върна с единия от двата черни вързопа, оставени там. — Ето, сложете това. — Вдигна го в ръце, подканвайки я да го вземе. — Ще се почувствате по-добре. Ще ви закрие от слънцето и ще задържа потта ви, за да не пресъхвате като скала.
Дженсън сведе глава пред дребния жилест човечец и му се усмихна с благодарност.
— Благодаря ви.
— Е, успяхте ли да научите нещо от тези хора? — попита Себастиан.
Онзи се поколеба. Прокашля се.
— Ами казаха, че може би…
Себастиан го изгледа нетърпеливо, явно разбрал скритото послание на мъжа. После бръкна в джоба си и извади сребърна монета.
— Моля, приемете този жест на признателност за положените усилия.
Мъжът пое монетата с уважение, но беше очевидно, че това не бе цената, която се бе надявал да получи. Но от друга страна, сигурно се притесняваше да посочи подобаваща сума. Дженсън не можеше да повярва, че в такъв момент Себастиан пести пари. Извади от джоба си тежка златна монета и без да си дава труда да попита спътника си дали постъпва правилно, я подхвърли към мъжа. Онзи я пое от въздуха, после леко разтвори юмрук да се убеди, че е видял правилно. Усмихна и се доволно. Себастиан я изгледа сърдито.
Нали харчеха кървавите пари на Господаря Рал. Парите, които той бе дал на човека, изпратен да убие нея и майка и. Това и се струваше най-добрия начин да ги похарчи.
— Не ми трябват — изпревари тя коментара му. — Освен това нали любимата ти тактика е да използваш оръжието на врага срещу самия него?
Себастиан преглътна и се обърна към мъжа.
— Какво може би?
— Късно вчера двама от нашите са видели двама души да се отправят към Колоните на Сътворението — отвърна онзи по-словоохотливо. Приближи се до прозореца, до лавиците отрупани с дребни стоки и още черни вързопи. Вдигна ръка. — Натам. Има нещо като пътека.
— Хората ви разговаряли ли са с тях? — попита Дженсън, пристъпвайки нервно от крак на крак. — Знаят ли кои са били?
Онзи ги огледа поред, явно се колебаеше дали да отговори на толкова директен въпрос, зададен от жена, нищо че му беше платила достатъчно. Себастиан я погледна, за да и покаже, че е трябвало да му позволи той да се оправя. Дженсън отстъпи към вратата и надникна навън, правейки се на разсеяна, за да остави Себастиан да получи нужните отговори.
Представи си как пронизва с ножа си Господаря Рал, сърцето и ускори ритъма си. Над вълнуващата картина надвисна сянката на цената, която трябваше да заплати, за да подмами брат си на мястото, където да го убие.
Себастиан избърса потта от челото си и хвърли тежката си раница на пода. Тя тупна звучно и се прекатури. Част от вещите му се разпиляха по пода. Той се зае да ги прибира с отегчена физиономия, но Дженсън го прекъсна.