Нож от блянове

— Всичко ще се оправи, с волята на Светлината, Марейл. — Рано или късно. Трябваше само да намери кураж да надмогне бурята, която щеше да дойде преди това.

Както обикновено, Зайда влезе безцеремонно, следвана по петите от Шиелин, Ветроловката й, висока, стройна и сдържана, и Амилия, едрогърдата светлокоса Айез Седай, която Зайда бе довела от Кемлин. Айез Седай — с вечно удивеното, лишено от възраст лице и с ококорени, смайващо сини очи — дишаше задъхано, непонятно защо. Всички се поклониха, но Зайда не обърна и капка внимание на вежливостите. Ниска, с късо подстригана къдрава бяла коса, тя успяваше да създаде впечатлението, че е висока като Шиелин. Въпрос на лично присъствие, длъжна бе да признае Харайн. Имаше го това у нея, както и хладнокръвието, което не можеше да бъде разколебано дори да я връхлети семарос на заслонен от бурите бряг. Освен че се беше върнала с първата Айез Седай, след като бяха сключили сделката за Купата на Ветровете, тя се беше върнала и със своя си сделка, за земя в Андор, в която да властва законът на Ата-ан Миере, и докато за сделката на Харайн бяха отсъдили, че е неизгодна, Зайда си беше спечелила голямо уважение. Това, както и фактът, че бе успяла да стигне чак до Иллиан през един от онези странни Портали, изтъкан от личната й Ветроловка, не бяха единствените причини сега тя да е Надзорницата на корабите, но двете неща съвсем не бяха увредили на каузата й. Самата Харайн смяташе, че въпросното Пътуване е надценено. Шалон вече също можеше да направи Портал, но да се прави на корабна палуба, без да се нанесат щети, дори в такава спокойна вода като сега, особено от палубата на друг кораб, в най-добрия случай бе рискована работа и никоя не можеше да го направи достатъчно широк, за да мине кораб през него. Доста надценено.

— Мъжът още не е пристигнал — каза Зайда, след като се разположи на един от столовете, с гръб към големите кърмови прозорци, и понамести дългия си червен пояс с ресни тъй, че канията на отрупалата й със смарагди кама да се покаже изпод шала. Много особена беше — Това, че държеше всичко да си е на мястото на един кораб, беше естествено — порядъкът бе въпрос не само на необходимост, но и на навик — но все пак се престараваше. Останалите столове, незакрепени за палубата, образуваха две редици една срещу друга и Надзорниците на вълните започнаха да заемат местата си, като Ветроловката на вся-ка заставаше зад стола й. — Изглежда, възнамерява да ни накара да го чакаме. Амилия, погрижи се бокалите да се напълнят. — Аха. Явно пак се беше изложила с нещо.

Амилия подскочи, надигна бронзовите си на цвят поли и затича към масата с каните с вино. Много се беше издънила, явно. Харайн се зачуди колко време още ще й позволи Зайда да носи рокли вместо панталони, които си бяха много по-практични на борда на кораб. Със сигурност за нея щеше да е голям шок, щом излезеха в открито море и махнеха блузите. Като сестра от Кафявата Аджа, Амилия бе пожелала да изучи Ата-ан Миере, но не й оставаше много време за проучвания. Задачата й беше да се труди и Зайда се грижеше да не остава без работа. Трябваше да научи Ветроловките на всичко, което знаят Айез Седай. Тя все още се бавеше с това, но сухоземските учителки, колкото и да бяха рядкост, стояха едва на косъм по-високо от юнгите — в началото тя явно беше вярвала, че достойнството й е равно на това на Зайда, ако не и повече! — и вършилката на Надзорника на палубата явно я беше пердашила по задника толкова често, че вече би трябвало да я вразуми. Амилия всъщност се беше опитала три пъти да дезер-тира! Странно, че не знаеше как да направи Портал, знание, което пазеха грижливо от нея, а и трябваше да се досети, че я следят много изкъсо, за да се опитва с подкуп да се измъкне на някоя от търговските лодки. Е, едва ли щеше да се опита пак. Разправяха, че я били предупредили, че ако направи четвърти опит, това ще й донесе публичен бой, след което ще я закачат за глезените на такелажа. Никой нямаше да рискува да се подложи на такъв срам, разбира се. Надзорници на платната и Надзорници на вълните бяха понижавани в юнги и доброволно се оттегляха след това, готови да скрият и себе си, и позора си сред тълпите мъже и жени, теглещи въжетата и оправящи платната.