Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
— Да я остави, ваше величество — обясни Сейзед. — Да й позволи сама да победи Дълбината.
— Доверие… — прошепна Вин. — Всичко се крие в доверието.
— От друга страна — рече Сейзед, — мисля, че освобождаването на тази сила може да доведе до велики промени на земята. Както и да премахне злото, сторено от лорд Владетеля. Имам подозрението, че тя ще разбие колосите, тъй като те са създадени от лорд Владетеля.
— Но Страф ще завладее Лутадел — посочи Елънд.
— Да — потвърди Сейзед. — Ако заминете обаче, смяната на властта ще е съвсем мирна. Съборът вече е решил да му позволи да управлява, Пенрод също. Няма да има кръвопролития, а вие ще можете да организирате съпротива отвън. Освен това кой може да каже до какво ще доведе освобождаването на силата? Възможно е лейди Вин да се промени, също както е станало с лорд Владетеля. Ако групата на Келсайър остане в града, тя ще ви помогне, когато дойде времето — особено след като след някоя и друга година се надигне недоволство.
Елънд стисна зъби. „Още една революция. — Но в думите на Сейзед имаше резон. — Трябва да престанем да мислим на дребно. — Погледна Вин и го заля топлота и любов. — Може би е време да чуя нещата, които се опитва да ми каже“.
— Сейзед — рече Елънд, споходен от нова идея. — Как мислиш, бих ли могъл да убедя терисците да ни помогнат?
— Може би, ваше величество — отвърна Сейзед. — Забраната ми за намеса — същата, с която не се съобразих — произхождаше от факта, че получих съвсем различна задача от Синода, а не защото смятам, че така е най-правилно. Ако успеете да убедите Синода, че бъдещето на нашия народ е в тясна връзка с появата на силен съюзник в Лутадел, може би ще си осигурите военна подкрепа от Терис.
Елънд кимна замислено.
— Ваше величество, помнете ключа и ключалката — продължи Сейзед. — В този случай заминаването може да ви се струва най-неподходящото решение. Но ако погледнете цялостната картина, ще видите, че е точно това, което трябва да направите.
Вин отвори очи, погледна Елънд и се усмихна.
— Можем да успеем, Елънд. Ела с мен.
Елънд се поколеба за миг. „Ключалка и ключ“.
— Добре. Тръгваме веднага щом се оправиш.
— Ще е по-добре още утре — отвърна Сейзед. — Знаете какви чудеса прави пютриумът с тялото.
— Добре — каза Елънд. — Трябваше да те послушам по-рано, Вин. А и винаги съм искал да посетя родината на Сейзед. Сега той ще може да ни я покаже.
— Страхувам се, че аз ще трябва да остана тук — отвърна Сейзед. — Скоро трябва да замина на юг, за да довърша работата си там. Но Тиндуил може да ви придружи — тя разполага с важна информация, която трябва да отнесе на другите Пазители.
— Групата ни трябва да е малка — отбеляза Вин. — Вероятно ще се наложи да бягаме — или поне да се промъкнем незабелязано покрай хората на Страф.
— Само вие тримата, предполагам — рече Сейзед. — И може би още някой опитен съгледвач и ловец. Какво ще кажете за лорд Лестибърнс?
— Дух е чудесна кандидатура — съгласи се Елънд. — Сигурен ли си, че останалите членове на групата ще са в безопасност в града?
— Кой може да каже? — обади се Вин. — Но те са хора с опит. Крили са се от лорд Владетеля, така че вероятно ще успеят да се скрият и от Страф. Ще им е по-лесно сега, когато не трябва да мислят за безопасността ти.
— Значи е решено — рече Сейзед и стана. — Вие двамата идете да поспите. Ще можете ли да вървите, лейди Вин?
— Няма нужда — отвърна Елънд, наведе се и я взе на ръце. Тя го прегърна през врата. Очите й вече се затваряха.
Елънд се усмихна. Изведнъж светът изглеждаше много по-разбираемо място. Ето, че можеше да се съсредоточи върху нещата, които бяха наистина важни: а после, след като потърсеха помощ на север, двамата с Вин щяха да се върнат. Нямаше търпение да пристигне тук след известно време и да се заеме с проблемите с подновена енергия.
Притисна Вин към себе си, кимна за лека нощ на Сейзед и тръгна към покоите си. Изглежда, накрая всичко се бе подредило чудесно.
Сейзед ги изпрати с поглед. Чудеше се какво ли ще си помислят за него, когато чуят за падането на Лутадел. Поне можеха да разчитат един на друг за подкрепа.
Брачната благословия бе единственият подарък, който можеше да им даде — както и техният живот. „Как ли ще отсъди историята моите лъжи? — помисли си той. — Какво ще се каже за терисеца, който си позволил да се меси в политиката и измислил цяла митология, за да може да спаси приятелите си?“ Нещата, които бе казал за Кладенеца, бяха, разбира се, неистини. Ако въобще имаше такава сила, той не знаеше къде е и на какво е способна.
Оценката на историята вероятно щеше да зависи и от това какво са постигнали Вин и Елънд в живота си. Сейзед можеше само да се надява, че е постъпил правилно. Неволно се засмя на решението си.