Кладенецът на възнесението

— Мисля, че прекаляваш с оценките за мен.

Тя поклати глава и се обърна.

— Сейзед?

— Да, дете мое?

— Знаеш ли някакви сватбени ритуали?

Елънд едва не пусна превръзката от изненада.

— Зная няколко — отвърна Сейзед. — По-точно към двеста.

— И кой е най-краткият?

Сейзед продължаваше да шие раната.

— Хората от Ларста е трябвало само да заявят любовта си пред местния свещеник. Реакция вероятно на традициите на страната, от която са били прокудени — и която се славела със сложните си бюрократични правила. Това е добра религия, съсредоточена върху красотата на природата.

Вин погледна Елънд. Лицето й бе в кръв, косата — разчорлена.

— Вин — почна той, — не смяташ ли, че трябва да почакаме, докато ти… нали разбираш…

— Елънд — прекъсна го тя. — Обичам те.

Той замръзна.

— Ти обичаш ли ме? — продължи тя.

„Това е безумие“ — помисли той и отвърна:

— Да.

Вин се обърна към Сейзед, който продължаваше да я шие.

— Е?

— Много странен момент за подобно събитие според мен — каза терисецът.

Елънд кимна, за да покаже, че е на същото мнение.

— Стига де, само малко кръв — рече уморено Вин. — Нищо ми няма, щом мога да седя.

— Да, така е — съгласи се Сейзед. — Но ми се струвате малко унесена, лейди Вин. А това не е решение, което трябва да се взема, без да се обмисли и под въздействието на силни чувства.

Вин се усмихна.

— Решението да се омъжиш не бива да се взема под въздействие на силни чувства?

Сейзед се изчерви.

— Не исках да кажа това. Просто не съм сигурен, че в момента владеете ума си, лейди Вин.

Вин поклати глава.

— Владея го много по-добре, отколкото през изминалите няколко месеца. Сейзед, време е да сложа край на колебанията, да спра да се тревожа и да приема мястото си в тази група. Зная какво искам. Обичам Елънд. Не зная колко време ще сме заедно, но бих искала да опитам.

Сейзед помълча, после пак се зае с раната и попита:

— А вие, лорд Елънд? Какво смятате по въпроса?

Какво смята? Спомни си предишния ден, когато Вин заговори за заминаване и как се почувства. За това колко много зависеше от мъдрите й съвети, от нейната прямота и от начина, по който му се бе посветила. Да, той я обичаше.

Светът тънеше в хаос. Той бе допуснал грешки. Но въпреки всичко, което се бе случило, въпреки преживените разочарования, искаше да е с Вин. Това не беше сляпото влечение отпреди година и половина, по време на баловете. Беше нещо много по-зряло.

— Да, Сейзед — каза Елънд. — Искам да се оженя за нея. Искам го от много време. Аз… не зная какво ще се случи с този град или с моето кралство, но искам да съм с Вин, когато това стане.

Сейзед — продължаваше да шие раната — каза:

— Ами добре. Ако искате да съм ви свидетел, съгласен съм.

Елънд го погледна изненадано.

— И това достатъчно ли е?