Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
— Аз… не бих искал да се възползвам от останките на това същество — заяви ТенСуун. — Не знаете колко болен беше той, господарке.
Вин кимна изтощено.
— Ако искаш, мога да ти намеря друго кучешко тяло.
— Няма да е необходимо, господарке — отвърна тихо ТенСуун. — Все още пазя останките на другата овчарка, която ми намерихте. Мисля, че ще свършат работа. Ако сглобя някои от тях с по-запазените кости от това тяло, ще стане скелет, който да ми върши работа.
— Добре, направи го. Но двамата с теб трябва да решим какво ще правим сега.
ТенСуун помълча, после каза:
— Господарке, сега, когато клиентът ми е мъртъв, моят Договор е невалиден. Трябва да се върна при моите сънародници, за да получа нов.
— Да. — Вин въздъхна. — Разбирам.
— Не искам да заминавам — каза ТенСуун. — Но най-малкото трябва да им докладвам. Моля да ми простите.
— Няма за какво да ти прощавам — отвърна Вин. — Напротив, трябва да ти благодаря. За това, че ми подсказа какво да правя.
ТенСуун лежеше мълчаливо. Тя все още виждаше вина в кучешките му очи. „Не би трябвало да ми помага срещу собствения си господар“.
— Господарке — каза ТенСуун. — Сега знаете нашата тайна. Мъглородните могат да контролират тялото на кандрата с аломантия. Не зная какво смятате да правите с това, но си давам сметка, че ви поверих тайна, която сънародниците ми пазят от хиляда години. За това, че аломантите могат да поемат контрол над телата ни и да ни превръщат в свои роби.
— Аз… дори не разбрах какво стана.
— Може би така е по-добре — рече ТенСуун. — Моля ви, оставете ме. Скрил съм другото кучешко тяло в килера. Когато се върнете, вече няма да ме има.
Вин кимна и се изправи. Излезе, като си проправяше път през мъглите, и закрачи по коридора. Знаеше, че трябва да отиде при Сейзед да превърже раните й, но по някаква причина нямаше сили да тръгне натам. Ускори крачка по коридора и скоро вече тичаше.
Всичко около нея се рушеше. Не можеше да се справи, да поправи стореното. Но знаеше какво иска.
И затова тичаше към него.
48.
Той е добър човек — въпреки всичко. Човек, готов да се жертва. В действителност всички негови постъпки — убийствата, разрушенията, страданията, които е причинил — са го засегнали дълбоко. Всички тези неща в известен смисъл за него са били жертва.
Елънд се прозя и прочете още веднъж писмото, което бе подготвил за Джастис. Може би щеше да успее да накара бившия си приятел да се вразуми.
Ако ли пък не успееше… какво пък, двойникът на дървената монета, която Джастис използваше, за да „плаща“ на колосите, бе на писалището му. Перфектно копие, изработено от самия Клъбс.
Елънд бе сигурен, че разполага с по-големи запаси дърво от Джастис. Ако помогнеше на Пенрод да задържи положението още няколко седмици, вероятно щяха да изработят достатъчно „пари“, за да подкупят колосите.
Остави перото и потърка очи. Беше късно. Време беше да…
Вратата се затръшна. Елънд се извъртя и успя да мерне Вин миг преди да се хвърли в обятията му. Тя плачеше.
И беше цялата в кръв.
— Вин! — извика той. — Какво е станало?
— Убих го — каза тя и зарови глава в гърдите му.
— Кого?
— Брат ти. Зейн. Мъглородния на Страф. Убих го.
— Почакай! Какво?! Брат ми?!
Вин кимна.
— Съжалявам.
— Не плачи, Вин! — Елънд я погали нежно, после бавно се изправи. Вин имаше резка на бузата и ризата й бе пропита с кръв. — В името на лорд Владетеля! Веднага ще извикам Сейзед.
— Не ме оставяй — помоли тя и го хвана за ръката.
Елънд спря. Нещо се бе променило. Тя, изглежда, отново имаше нужда от него.
— Добре, ела с мен. Ще идем двамата.
Вин кимна и се изправи. Олюля се за миг и Елънд се изплаши, но решителният й поглед му подсказа, че сега не е време да възразява. Прегърна я, тя се облегна на него и той я поведе към покоите на Сейзед. Когато наближиха, понечи да почука, но Вин побутна вратата, влезе неуверено и седна на пода.
— Ще остана… тук — рече.
Елънд се наведе разтревожено над нея, после се провикна към спалнята.
— Сейзед!
Терисецът се появи след миг. Беше облечен с бяла нощница и изглеждаше съвсем изтощен. Втренчи поглед във Вин, премигна няколко пъти и се върна в спалнята. След малко дойде с гривна-металоем на ръката и с чанта с медицински принадлежности.
— Лейди Вин, може ли така? — каза укорително Сейзед. — Какво щеше да си помисли господарят Келсайър, ако ви бе видял в подобно състояние? Ако продължавате така, пак ще трябва да ви купуваме дрехи…
— Сега не е време за духовитости, Сейзед — обади се Елънд.