Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
Сейзед кимна.
— Валидно колкото всеки друг ритуал. Имайте предвид, любовната клетва на Ларста е обвързваща. В тяхната култура няма понятие за развод. Приемате ли свидетелството ми за този ритуал?
Вин кимна. Елънд осъзна, че е направил същото.
— В такъв случай вече сте женени — заяви Сейзед, скъса края на конеца и стегна превръзката през гърдите на Вин. — Потърпете още мъничко, лейди Вин. — И се насочи към резката на бузата.
— Не трябва ли да има някаква церемония? — попита Елънд.
— Мога да изпълня, ако настоявате — отвърна Сейзед, — но не мисля, че ви трябва. Познавам ви от доста време и съм готов да ви дам благословията си. Но ще ви посъветвам нещо. Тези, които гледат повърхностно на обещанията, дадени на хората, които обичат, няма да намерят щастие в живота. Времето, в което живеем, не е никак леко. Това не означава, че не е подходящо за любов, а че ще се изправите пред много трудности. Не забравяйте клетвата за обич, която си дадохте тази вечер. Тя ще ви даде много сили през идните месеци. — С тези думи той постави последния шев на лицето на Вин и се прехвърли на рамото. Кървенето там почти бе спряло и Сейзед огледа раната.
Вин погледна засмяно Елънд. Той се изправи, отиде до мивката в ъгъла и си наплиска лицето.
— Съжалявам — тихо каза тя.
— Съжаляваш? — попита Елънд. — За Мъглородния на баща ми ли?
Вин поклати глава.
— Не. Че загубихме толкова време.
Елънд се усмихна.
— Заслужаваше си чакането. Освен това трябваше да си изясня някои неща.
— Като например какво е да си крал?
— И как да престана да бъда крал.
Вин поклати глава.
— Никога не си преставал да бъдеш крал, Елънд. Не могат да ти отнемат короната, също както не могат да ти отнемат честта.
Елънд се усмихна.
— Благодаря ти. Но не съм сигурен, че успях да направя нещо полезно за този град. Само изгубих времето на хората и ето, че сега Страф ще вземе властта.
— Ще го убия, ако дръзне да пристъпи в града.
Елънд стисна зъби. „Пак се връщаме при същия проблем“. Не можеха да опитват с една и съща заплаха. Рано или късно Страф щеше да открие начин да се измъкне. А и Джастис и колосите…
— Ваше величество — заговори Сейзед. — Може би ще мога да ви предложа решение.
Елънд го погледна и вдигна вежди.
— Кладенецът на Възнесението — каза Сейзед.
Вин го погледна изненадано.
— С Тиндуил събираме сведения за Героя на времето — продължи Сейзед. — Убедени сме, че Рашек не е направил това, което се е очаквало от Героя. Дори не сме сигурни, че този Аленди е бил Героят. Има твърде много несъответствия, проблеми и неясноти. Освен това мъглите — или Дълбината — са все още тук. И сега убиват хора.
Елънд смръщи вежди.
— Какви ги говориш?
— Така е, ваше величество, и трябва да се направи нещо. Нещо много важно. Погледнато отстрани, може да ви се стори, че събитията в Лутадел и Кладенецът на Възнесението не са свързани. Но истината е, че те могат да са решение едно за друго.
Елънд се усмихна.
— Като ключът и ключалката.
— Да, ваше величество — усмихна се и Сейзед. — Точно така.
— Той тупти — прошепна Вин със затворени очи. — В главата ми. Чувствам го.
Сейзед трепна, после продължи с превръзката.
— А знаете ли къде е?
Вин поклати глава.
— Аз… не долавям посока на пулсациите. Мисля, че са далече, но напоследък се усилват.
— Това може би е защото Кладенецът възвръща силата си — каза Сейзед. — За щастие знам как да го намерим.
Елънд се извърна към него, а Вин отвори очи.
— Лейди Вин, изследванията ми разкриха местонахождението му — каза Сейзед. — Мога да ви нарисувам карта.
— Къде е? — попита Вин.
— На север — отвърна Сейзед. — В планините на Терис. На един от по-ниските върхове, известен като Деритатит. Пътуването ще е трудно по това време на годината…
— Мога да се справя — заяви решително Вин. Сейзед отново се върна към раната на гърдата й. Елънд се изчерви.
„Аз съм… неин мъж…“
— И ще ме напуснеш? — попита той. — Сега?
— Налага се — прошепна Вин. — Налага се да замина, Елънд.
— Трябва да я придружите, ваше величество — обади се Сейзед.
— Какво?!
Сейзед въздъхна.
— Приемете фактите, ваше величество. Както казахте, Страф ще превземе града. Ако останете тук, ще ви екзекутира. А лейди Вин несъмнено ще се нуждае от помощ при Кладенеца.
— Ако наистина в него се крие огромна сила — заговори Елънд, като търкаше замислено брадичка, — ще може ли да унищожи тези армии?
Вин поклати глава.
— Не можем да я използваме за това. Силата е изкушение. Това се е объркало последния път. Рашек е задържал силата за себе си, вместо да се откаже от нея.
— Да се откаже? — попита Елънд. — Какво означава това?