Вихърът на Жътваря
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #7
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-585-932-8
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихърът на Жътваря». Краткое содержание книги:
Измъченото лице издаваше тази истина в порой от подробности, от срасналите белези на предишни поражения, към които, по силата на това, че ги бе преживял, той беше безразличен, до уроците, които те може би съдържаха за него. Нашарена пъпчива плът, горчива пародия на отдавна изгубено богатство. Хлътнали очи, в които се таеше отчаяната немощ на духа му, дух, който понякога прозираше иззад лъскавата им чернота и надаваше оттам безмълвния си вой.
Тръпки пробягваха по това грозно лице, вълни под петнистата кожа, шествие от изражения, мъчещи се да се изтръгнат от плена на императорската маска.
Докато гледаше Рулад на трона, можеше да разбере лъжата за простота, която властта нашепва в ухото на притежаващия я. Лъстив глас, подканящ към носещото наслада и доволство отстъпление от бъркотията на живота към яснотата на смъртта. Така се разбулвам, шепнеше властта. Разголвам се от всички маски. Аз съм заплаха, а ако заплахата не стигне, тогава действам. Като косата на жътвар.
Лъжата за простота. Рулад все още вярваше в нея. В това, че не е по-различен от никой друг владетел, през всеки век и навсякъде, където хората се събират, за да създадат общото, благото на общността с неговата нужда от организираност и разделение. Властта е насилие — в своята закана и в своето действие. Властта не се интересува от благоразумие, от справедливост, от състрадание. Тя всъщност е пълното отрицание на тези неща — смъкне ли се булото на заблудата, се разкрива тази единствена истина.
А на Блудния му беше омръзнало от нея. От всичко това.
Маел веднъж бе казал, че отговор няма. За никое от тези неща. Казал бе, че нещата просто били такива и винаги ще са такива, и че единственото облекчение, което може да се намери, е, че цялата власт, колкото и да е огромна, колкото и да е централизирана, колкото и да е тиранична, накрая ще се самоунищожи. Забавното в този момент било да видиш изненадата на лицата на упражняващите я.
Такава отплата бе твърде горчива според Блудния. „Липсва ми способността на Маел за хладна, бездънна преценка. Нямам и прословутото му търпение. Нито избухливия му понякога нрав, впрочем.“
Никой Древен бог не беше сляп за глупостта на властниците по многото светове. Стига изобщо да беше способен да мисли, разбира се, а за някои това съвсем не беше сигурно. Аномандър Рейк я разбираше съвсем ясно и затова бе обърнал гръб на мащабността й, бе предпочел да се съсредоточи върху конкретни дребни конфликти. И отричаше поклонниците си, толкова тежко престъпление спрямо тях, че те просто отхвърляха това, без да се замислят. Оссерк, от друга страна, заявяваше своето отрицание на тази безнадеждна истина, опитваше се непрекъснато и всеки път се проваляше. За Оссерк самото съществуване на Аномандър Рейк се бе превърнало в безсъвестно оскърбление.
„Драконъс — о, виж, той не беше глупак. Щеше да се отегчи от тиранията си — стига да бе живял достатъчно дълго. Още се чудя дали всъщност драговолно не е приел унищожението си. Да загине от меч, изкован от собствените му ръце, да види най-обичната си дъщеря да стои отстрани, да гледа и да остава сляпа за нуждата му… Драконъс, как си могъл да не изпиташ отчаяние заради всичко, за което си бленувал?“
„И Килмандарос. Виж, на нея й допадаше идеята за… простота. Непоклатимата правота на юмрука й бе достатъчна за нея. Но пък виж докъде я отведе?“
„А какво да кажем за К’рул? Виж, той беше…“
— Спри! — кресна изведнъж Рулад и се наведе напред, тъмните му очи бяха блеснали в закана. — Какво каза току-що?
Канцлерът се намръщи и облиза набръчканите си устни.
— Императоре, изброявах разходите по ликвидирането на труповете от каторгите…
— Труповете, да. — Ръката на Рулад върху гравираната облегалка на трона потрепери. Той се взря със странна усмивка в Трайбан Гнол и попита: — Какви трупове?
— От флотите, ваше величество. Робите, спасени от остров Сепик, най-северния протекторат на Малазанската империя.
— Роби. Спасени. Роби.
Блудния забеляза объркването на Трайбан Гнол, мигновеното трепване на лицето му, след това… досещането. „Охо, я да видим това!“
— Вашите деградирали родственици, ваше величество. С кръв на Тайст Едур, страдали под тиранията на малазанците.
— Спасени. — Рулад помълча, сякаш за да вкуси думата на езика си. — Кръв на Едур.
— Разредена…
— Кръв на Едур!
— Да, императоре.