Вихърът на Жътваря

Техол се обърна към Бъг.

— Съществуват известни закони, свързани със свойствата на физическите тела, нали? Трябва да има такива. Сигурен съм.

— Тя е непокорна жена, господарю. И моля ви, ако обичате, нагласете си одеялото. Там, да, под тази благословена маса.

— Престани.

— Кого или какво по-точно обсъждате? — попита Ръкет с похотлива колкото за две жени усмивка.

— Проклета да си, Ръкет, току-що поръчахме. Бъг плаща, в смисъл, компанията му. А ето, че апетитът ми… ами… той…

— Се измести? — попита тя и съвършените тънки вежди се повдигнаха над разбиращите очи. — Проблемът с мъжете току-що бе изяснен: вашата неспособност да се насладите на повече от едно удоволствие едновременно.

— Нещо, което ти в момента олицетворяваш с ужасно съвършенство. Всъщност колко точно е съвършена тази ваша илюзия? В смисъл, диванът скърца и прочие.

— Не се съмнявам, че гориш от желание да проучиш този труден въпрос. Но най-напред, къде е Хулдо с обяда ми?

— Той само те погледна и излезе да наеме още готвачи.

Тя се наведе над масата и придърпа блюдото му.

— Това ще свърши работа. Особено след жестокия ти опит за хумор, Техол. — Започна да се храни с нелепо изящество.

— Там няма истински вход, нали?

Хапката спря по средата на пътя към отворената уста.

Бъг нещо като че ли го задави.

Техол отри потта от челото си.

— Блудния да ме вземе, започвам да губя ума си.

— Принуждавате ме — каза Ръкет — да ви докажа обратното. — Хапката потъна в устата й.

— Очакваш от мен да се поддам на илюзия?

— Защо не? Мъжете го правят по хиляда пъти на ден.

— Без това светът би спрял да се върти.

— Твоят може би.

— Като стана дума — прекъсна ги припряно Бъг, — вашата гилдия, Ръкет, скоро ще банкрутира.

— Глупости. Разполагаме с повече скрито богатство и от тръст „Свобода“.

— Това е добре, защото те много скоро ще открият, че повечето им тайни активи са така дълбоко подронени, че не само нищо не струват, но и са фатални пасиви.

— Нашето го прехвърлихме извън империята, Бъг. Преди месеци. Още щом разбрахме какво правите двамата с Техол.

— Къде? — попита Бъг.

— Трябва ли да ви го кажа?

— Няма да ви закачаме. Нали, Бъг?

— Разбира се, че не. Исках само да се уверя, че е, хм, изнесено достатъчно далече.

Ръкет присви очи.

— Толкова ли сте близо?

Двамата си замълчаха.

Тя погледна за миг блюдото пред себе си, след което се отпусна назад като жив шлюз, коремът й отново се надигна от сенките на копринените вълни.