Вихърът на Жътваря
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #7
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-585-932-8
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихърът на Жътваря». Краткое содержание книги:
— Нашият враг — заяви адюнктата, вече без никаква насмешка, — са Тайст Едур, капитане. Не ледериите. Всъщност готови сме да окуражим едно всеобщо въстание на ледериите…
— Няма да го получите — прекъсна я Шурк Елале.
— Защо не? — попита Лостара Юил.
— Защото случайно харесваме нещата такива, каквито са. Повече или по-малко.
След като никой не проговори, тя се усмихна и продължи:
— Едурите може да са свалили владетелите в нелепия им полудовършен дворец в Ледерас. И може да са унищожили няколко ледерийски войски на път към столицата. Но няма да намерите чети примиращи от глад бунтовници в горите, които да мечтаят за независимост.
— Защо не? — повтори навъсено Лостара със същия тон.
— Те завладяха, но ние спечелихме. О, съжалявам, че Техол Бедикт не е тук, защото е доста по-добър в обясняването на нещата, но позволете ми да опитам. Ще си представя, че Техол седи тук, за да ми помага. Завоевание. Има различни видове завоевания. Значи, имаме Тайст Едур, които командват тук-там, елита, чиято дума е закон и не се оспорва. В края на краищата магията им е жестока, присъдите им са хладнокръвни и ужасно опростени. Те всъщност са над закона — така, както ледериите разбират понятието…
— А те как разбират понятието за закон? — настоя Лостара.
— Ами, система от съзнателно неясно определени правила, за да избегне които, ако се наложи, човек си наема адвокат…
— Вие, Шурк Елале, каква бяхте, преди да станете пират?
— Крадец. Наела си бях няколко адвокати навремето. Все едно, имах предвид следното. Едурите управляват, но било поради невежество или от безразличие — а нека си го кажем, без невежество нямаш безразличие — не се интересуват особено от ежедневното администриране на империята. Тъй че точно този апарат си остава ледерийски и напоследък е още по-малко регулиран, отколкото беше преди. — Усмихна се отново и поклати крак. — Колкото до нас, по-нисшите слоеве, ами за нас нищо не се е променило. Оставаме си бедни. Затънали в дългове и удобно нещастни, и, както може би щеше да каже Техол, нещастни в своето удобство.
— Значи дори ледерийските благородници не биха посрещнали с радост промяна на сегашния ред — каза Лостара.
— Те най-малко.
— А императорът ви?
— Рулад ли? Доколкото е известно, той е луд и ефективно изолиран при това. Империята се управлява от канцлера, а той е ледериец. Беше канцлер и по времето на крал Дисканар и остана там, за да гарантира преходът да мине гладко.
Блистиг изпъшка и се обърна към Тавори.
— Морските пехотинци, адюнкта…
И Троутслитър разбра и убийствен мраз стегна сърцето му.
„Изпратихме ги, като очаквахме да намерят съюзници, да вдигнат страната на войнствена ярост. Но няма да го получат.“
„Цялата проклета империя ще се вдигне, да. За да разкъса нашите гърла.“
„Адюнкта, ти го направи отново.“
15.