Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Вихърът на Жътваря
Вихърът на Жътваря - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вихърът на Жътваря

Электронная книга - «Вихърът на Жътваря». Краткое содержание книги:

Ледерийската империя се сгромолясва под бремето на покварата и егоизма. Обкръжен от ласкатели и агенти на своя коварен канцлер, император Рулад Сенгар потъва в бездната на лудостта. Около него гъмжи от заговори. Имперската тайна полиция провежда кампания на терор срещу собствения си народ. Блудният, прозиращ надалече бог, внезапно е ослепял за бъдещето. Подушили хаос, страховити сили прииждат от всички страни.Ако нечия работа заслужава похвалата „епично“, то това е творчеството на Стивън Ериксън. С необятния си мащаб и въображение, обхващащи разнолики и многостранни континенти и култури, Ериксън се извисява над всички, които пишат съвременно фентъзи.
1 ... 221 222 223 224 225 226 227 228 229 ... 460
Перейти на страницу:

— Нашият враг — заяви адюнктата, вече без никаква насмешка, — са Тайст Едур, капитане. Не ледериите. Всъщност готови сме да окуражим едно всеобщо въстание на ледериите…

— Няма да го получите — прекъсна я Шурк Елале.

— Защо не? — попита Лостара Юил.

— Защото случайно харесваме нещата такива, каквито са. Повече или по-малко.

След като никой не проговори, тя се усмихна и продължи:

— Едурите може да са свалили владетелите в нелепия им полудовършен дворец в Ледерас. И може да са унищожили няколко ледерийски войски на път към столицата. Но няма да намерите чети примиращи от глад бунтовници в горите, които да мечтаят за независимост.

— Защо не? — повтори навъсено Лостара със същия тон.

— Те завладяха, но ние спечелихме. О, съжалявам, че Техол Бедикт не е тук, защото е доста по-добър в обясняването на нещата, но позволете ми да опитам. Ще си представя, че Техол седи тук, за да ми помага. Завоевание. Има различни видове завоевания. Значи, имаме Тайст Едур, които командват тук-там, елита, чиято дума е закон и не се оспорва. В края на краищата магията им е жестока, присъдите им са хладнокръвни и ужасно опростени. Те всъщност са над закона — така, както ледериите разбират понятието…

— А те как разбират понятието за закон? — настоя Лостара.

— Ами, система от съзнателно неясно определени правила, за да избегне които, ако се наложи, човек си наема адвокат…

— Вие, Шурк Елале, каква бяхте, преди да станете пират?

— Крадец. Наела си бях няколко адвокати навремето. Все едно, имах предвид следното. Едурите управляват, но било поради невежество или от безразличие — а нека си го кажем, без невежество нямаш безразличие — не се интересуват особено от ежедневното администриране на империята. Тъй че точно този апарат си остава ледерийски и напоследък е още по-малко регулиран, отколкото беше преди. — Усмихна се отново и поклати крак. — Колкото до нас, по-нисшите слоеве, ами за нас нищо не се е променило. Оставаме си бедни. Затънали в дългове и удобно нещастни, и, както може би щеше да каже Техол, нещастни в своето удобство.

— Значи дори ледерийските благородници не биха посрещнали с радост промяна на сегашния ред — каза Лостара.

— Те най-малко.

— А императорът ви?

— Рулад ли? Доколкото е известно, той е луд и ефективно изолиран при това. Империята се управлява от канцлера, а той е ледериец. Беше канцлер и по времето на крал Дисканар и остана там, за да гарантира преходът да мине гладко.

Блистиг изпъшка и се обърна към Тавори.

— Морските пехотинци, адюнкта…

И Троутслитър разбра и убийствен мраз стегна сърцето му.

„Изпратихме ги, като очаквахме да намерят съюзници, да вдигнат страната на войнствена ярост. Но няма да го получат.“

„Цялата проклета империя ще се вдигне, да. За да разкъса нашите гърла.“

„Адюнкта, ти го направи отново.“

15.

Сниши се, Слънце,не е твоят час.Прииждайте, вълни,в кания лунна.Безмълвен щорм,понесъл пръски кървавиднес към брега се носи.Железни облаци,идете си в гнездатав планините…Идете, облаци железни…Морето оставете да танцувавъв звездна смет,във гмеж от приливи среднощни.
Гнева си отдръпнии отприщи гокато беса на много демонис очи блуждаещивъв дълбините слепи.
Гори зелени, отдръпнете се,и разлюлейте се във тази нощ.Във черен бряг разбийте се, вълни,и отмъкнете плът от голи корени.
Смърт иде.
И тласка с ветрен устрем този страхи тази кръв,и този гняв,и този вихър на Жътваря.
Идващата буря
Рефър

Юмрукът се стовари върху масата, блюда заподскачаха, плъзнаха се по плота и спряха, бокалите се раздрънчаха.

Разтреперан, с изтръпнала от удара ръка, Томад Сенгар бавно се отпусна назад.

Пламъците на свещите се успокоиха, нетърпеливи да донесат отново радост с ясножълтата си светлина, която все пак бе оскърбление за горчивия гняв на едура.

Съпругата му срещу него поднесе към устните си копринена кърпа, попи ги, остави кърпата на масата и каза:

— Страхливец.

Томад трепна и извърна очи към варосаната стена вдясно. И очите му зашариха по различните накачени по нея предмети, за да намерят някое място с по-малко… болка. По петната под тавана, начертали смътни карти. Варта се беше надигнала и издула, подровена от непрекъснатия теч.

— Няма да го видиш — каза Урут.

1 ... 221 222 223 224 225 226 227 228 229 ... 460
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)