Вихърът на Жътваря

Забавно, стига да си склонен към язвителен хумор.

— Кораби от нашия флот — обясняваше тя в момента — ще влизат в залива за продоволствие. Един по един, тъй като няма да е добре гражданите ви да изпадат в паника…

Шурк Елале изсумтя. Беше придърпала стола си настрана, почти пред стената, на която се беше облегнал Троутслитър, за да вижда по-добре и домакина, и гостите. До нея Скорген пълнеше тумбака си с любимия ейл на Брулиг с халба в едната ръка; показалецът на другата проучваше дълбините на нацепеното му розово-червено ухо. Беше подхванал серия от оригвания, всяко придружено от тежка въздишка, и това продължаваше вече камбана време без никакъв знак, че ще свърши. Цялата стая вонеше на киселия му дъх.

Презрителното сумтене на капитана привлече вниманието на адюнктата.

— Разбирам нетърпението ви — каза с хладен тон Тавори — и не се съмнявам, че желаете да напуснете. За съжаление трябва да говоря с вас и ще го направим скоро…

— След като опишете подробно скопяването на Брулиг имате предвид.

Шурк повдигна дългия си крак, преметна го върху другия, скръсти ръце в скута си и се усмихна мило на адюнктата.

Безцветните очи на Тавори я изгледаха продължително, после тя се обърна към свитата си.

— Банашар.

— Адюнкта?

— Какво й е на тази жена?

— Тя е мъртва — отвърна бившият жрец. — Некромантско проклятие.

— Сигурен ли си?

Троутслитър се покашля.

— Адюнкта, Детсмел каза същото, когато я видяхме долу в кръчмата.

Брулиг беше зяпнал Шурк с опулени очи и увиснала челюст.

Скорген Кабан до Шурк изведнъж взе да се мръщи и очите му зашариха из стаята. После извади пръста, с който бърникаше в ухото си, и заоглежда жълтата кал по него. А след това го облиза.

— Е — въздъхна Шурк Елале и погледна Тавори, — направихте го все пак, нали? Уви, цената на тази тайна е най-нищожната от всичко, а именно — суета. Значи, ако притежавате някакъв тесногръд фанатизъм по отношение на немрящите, ще ми се наложи да променя оценката си за вас, адюнкта. И за пъстрата ви компания.

За изненада на Троутслитър Тавори се усмихна.

— Капитане, Малазанската империя познава добре някои немрящи, въпреки че малко от тях притежават вашите многобройни чарове.

„Богове подземни, флиртува с този благоуханен труп!“

— Многобройни, и още как — измърмори Банашар и доста неучтиво не предложи уточнение. „Проклети от Гуглата жреци. За нищо не ги бива.“

— Все едно — продължи Тавори, — нямаме никакви предразсъдъци по този въпрос. Извинявам се, че поставих въпрос, довел до това разкритие. Просто бях любопитна.

— Аз също — отвърна Шурк. — Тази ваша Малазанска империя — имате ли някаква конкретна причина да нахлуете в Ледерийската империя?

— Останах с разбирането, че този остров е независим…

— Така е, след едурското завоевание. Но вие едва ли сте дошли, за да завземете един жалък остров. Не. Просто го използвате за база за нападения на континента. Така че позволете да попитам отново — защо?