Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Придвижваха се бавно сред навалицата. Ру реши да завие по друга улица и Дънкан го последва. Отне им повече от час да открият хан с обор, достатъчно голям, за да бъдат вкарани вътре двете каруци. Ру се договори с прислужника в обора, взе си стомната с виното за проба и двамата с Дънкан влязоха вътре.
Ханът се казваше „Седемте цветя“ — скромно заведение със смесена клиентела от търговци и работници. Ру видя една свободна маса до тезгяха и махна с ръка на Дънкан да седне там. После проследи с интерес една прислужница с доста пищни форми и каза:
— Като се освободиш за минута, донеси ни по халба бира и нещо за ядене. — И посочи масата, където Дънкан вече беше седнал.
Жената погледна натам, видя красивия братовчед на Ру и се усмихна. Ру откри, че е вперил очи в гърдите й, стегнати от тъканта на блузата, и допълни:
— А като се освободиш, ела при нас.
Постара се да изглежда очарователен, но думите му срещнаха равнодушно изражение и неопределен звук.
— Къде е стопанинът? — поинтересува се накрая Ру.
Тя кимна към един натежал мъж в другия край на бара. Ру се промъкна през неколцина посетители и започна да рекламира стоката си. Наля чаши за проба и скоро се спазариха за цена, включваща преспиването и храната. Ру остана много доволен и се върна на масата, готов да се отпусне след дългия ден.
Храната беше средна работа, но след дните, прекарани на път, изглеждаше чудесна. Бирата беше най-обикновена, но студена и пенлива. След вечерята, когато публиката оредя, Дънкан започна да сваля прислужницата — жена на средна възраст, казваше се Джийн. Друга келнерка — Бетси, се присъедини към тях и някак си успя да седне в скута на Ру. Дали историите на Дънкан бяха много смешни, или бирата беше много, но скоро всички на масата посрещаха шегите с бурен смях. Няколко пъти собственикът подканяше жените да се заемат със задълженията си, но те пак намираха начин да се върнат при масата на младежите.
Разделянето по двойки беше очевидно: Дънкан бе спечелил вниманието и на двете жени, но Джийн, по-привлекателната от двете, беше заложила по-рано на него и Бетси се задоволи да прекара времето си с Ру, който настойчиво я опипваше. Не знаеше дали го харесва, или очаква пари, но това въобще не го интересуваше. Нежната топлина на плътта под дрехите й го беше възбудила и не след дълго той предложи:
— Хайде да се качим горе.
Жената стана, хвана го за ръка и го поведе нагоре. В пиянския си унес той дори не разбра дали и Дънкан и Джийн са влезли в стаята заедно с тях, но скоро потъна в приятния унес от допира и дъха, от вкуса и топлината на женското присъствие.
По едно време мярна Дънкан и Джийн, когато легнаха на съседния сламеник, но не им обърна внимание. Във военните лагери си беше имал работа с курви само на ръка разстояние от други войници и въобще не се притесняваше.
Смъкна дрехите си и накара Бетси бързо да съблече и своите, когато отвън изведнъж долетя вик, последван от шум на счупено дърво. Отначало той почти не му обърна внимание, но последва друг трясък и преди да се замисли, Ру вече беше на крак, с меч в ръката, и крещеше:
— Дънкан!
И както си беше гол, се втурна надолу по стълбите в общата зала. Беше тъмно, но Ру успя да намери входа към вътрешния двор, без да се пребие в някой стол или маса. Клетвите на Дънкан зад него показваха, че не е сам в пиянската си беда.
Отвори вратата и хукна към обора, където бяха прибрани каруците и конете. Краката му стъпиха в нещо мокро и той подуши познатия мирис на вино.
Влезе в тъмния обор предпазливо — беше изтрезнял напълно от напрежението преди предстоящата схватка. Дънкан надникна зад него и Ру го побутна по рамото да мине от другата страна — при яслите. Нещо не беше наред. А после Ру стигна до първия кон. Животното лежеше на земята и от гърлото му се лееше кръв. Той бързо се огледа и видя, че и четирите коня са заклани, с прерязани гърла — точно там, където кръвта щеше да изтече най-бързо.
— О, по дяволите! — рече Дънкан и Ру притича до него. Конярчето също лежеше в локва кръв.
Побързаха към каруците и видяха, че всяка бъчонка е разцепена или чепът й е изваден. Виното течеше към двора на хана. Шумът от счупено дърво, който Ру бе чул, бе причинен от някой, който бе използувал голям чук, за да разбие спиците на колелата, така че сега и каруците бяха безполезни, докато не им се направеше скъпо струващ ремонт.
Ханджията бързо притича през двора и спря пред двамата голи мъже с мечове в ръце.
— Какво е станало?