Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Каквото поиска Аллах, такова става!
После си казал: „Я да хвърля още веднъж, Аллах няма да излъже надеждите ми!“ Метнал пак мрежата, поизчакал, задърпал я и усетил, че е пълна…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато рибарят започнал да дърпа мрежата си по-внимателно, издърпал я и видял в нея маймуна — едноока и куца!
— „Няма сила и мощ освен у Аллаха!“ — възкликнал Халифа. — Какво ми стана през този ден? Но така е било писано от Аллах!
Хванал той маймуната и я вързал за едно дърво. Носел със себе си камшик, вдигнал го и почнал да я бие, но Аллах заставил животното да заговори с човешки глас и то рекло:
— Халифа, не ме бий! Остави ме вързана, хвърли пак мрежата, уповавай се на Аллаха и късметът ти ще се появи!
Халифа метнал мрежата си и усетил, че е пълна като предишния път. Мъчил се, мъчил се, изтеглил я на брега и в нея се оказала друга маймуна — с редки зъби, с почернени очи, с червени къносани ръце, с увит около кръста изпокъсан парцал.
— Хвала на Аллаха, който е сменил рибата в реката с маймуни! — възкликнал Халифа и се обърнал към маймуната, която била вързана за дървото: — Проклетнице, ти ми наблъска в ръцете тази втора маймуна и останах последен просяк без дирхам!
Грабнал той бича, завъртял го три пъти и понечил да го стовари върху маймуната, но тя призовала Аллах да й помогне и му рекла:
— Моля те, заради Аллаха, и помоли тази моя приятелка каквото искаш — тя ще ти помогне да го постигнеш!
Халифа отишъл при втората маймуна и тя му рекла:
— Халифа! Заради мен може да станеш богат! Остави ме тук завързана! Хвърли си пак мрежата, пък аз после ще ти кажа какво да правиш!
Взел Халифа мрежата, хвърлил я, задърпал я и усетил, че пак е тежка. Доста се помъчил с нея, докато я измъкне на сухо, а в нея — трета маймуна, само че тя била червена, на кръста й — синя кърпа, ръцете и нозете й — къносани, очите й — боядисани с черно.
— Хвала на всевеликия Аллах! — възкликнал той. — Днешният ден наистина е благословен! Звездата му ми донесе късмета още с първата маймуна, а книгата си личи още по корицата! Днешният ден е маймунски, никаква риба няма вече в реката! — после се обърнал към третата маймуна: — А ти какво си, нещастнице?
— Аз съм маймуната на евреина Абус Саадат сарафина! Сутрин му пожелавам добро утро и той спечелва пет динара, привечер му пожелавам добър вечер и той печели още пет динара!
— Видя ли, нещастнице, какви добри маймуни си имат хората! — обърнал се Халифа към първата маймуна. — А ти? Казваш ми добро утро с твоето куцане, с еднооката си грозотия, със зловещия си лик — и аз си оставам беден, разорен и гладен!
Грабнал той бича, завъртял го три пъти във въздуха и ха да я шибне, когато маймуната на Абус Саадат викнала:
— Остави я, Халифа, и ела да ти кажа какво да направиш!
Оставил Халифа бича и запитал:
— Какво ще ми кажеш, господарке на всички маймуни?
— Хвърли мрежата в реката, а мен със сестрите ми остави тук да те чакаме! Каквото и да се хване — ела и ми го дай, пък аз ще ти кажа нещо, което да те зарадва!
Халифа взел мрежата, метнал я на рамо и заредил следните стихове: