Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Наемателят на работници погледна към шевролета си и извика:
— Джо!
Спътникът му надникна от колата, отвори широко вратата и излезе. Той носеше брич и ботуши с връзки. Отстрани на патрондаша му, опасан около кръста, висеше тежък револверен кобур. Към тъмната риза бе прикрепена значката на помощник-шерифите. Той крачеше бавно, клатушкайки се. На лицето му играеше лека усмивка.
— Какво има? — Кобурът подскачаше назад-напред по бедрото му.
— Я виж, Джо, дали не си срещал някога тоя юнак.
Помощник-шерифът попита:
— Кой?
— Ей този. — И наемателят на работници посочи Флойд.
— А в какво се е провинил? — попита помощник-шерифът, усмихвайки се на Флойд.
— Той е червен, подстрекава хората.
— Хм. — Помощник-шерифът бавно мина отстрани, за да види Флойд в профил; и лицето на Флойд поруменя.
— Виждате ли! — викна Флойд. — Ако той вършеше всичко честно, нямаше защо да води със себе си помощник-шериф.
— Срещал ли си го някога? — повтори наемателят на работници.
— Хм. Май че ми е познат. Миналата седмица ограбиха един парк с оказионни автомобили — според мен той беше там. Точно тъй! Той беше, главата си залагам. — Усмивката веднага изчезна от лицето му. — Сядай в колата — заповяда той и откопча кобура си.
Том рече:
— Арестувате човека, без да е виновен.
Помощник-шерифът рязко се обърна.
— А ти компания ли искаш да му правиш? Опитай се само, щом си отвориш устата, ще прибера и теб. Около този парк се въртяха двама души.
— Миналата седмица аз изобщо не съм бил в Калифорния — каза Том.
— Е, може пък другаде да те търсят. По-добре си мълчи.
Наемателят на работници отново се обърна към тълпата мъже:
— Не слушайте тези червени негодници. Те са смутители, събереш ли се с такива, само беда ще си навлечеш. Хайде, тръгвайте за Тюлеър, ще взема всички ви на работа.
Никой не му отговори.
Помощник-шерифът каза:
— Съветвам ви да тръгнете. — Слабата усмивка отново се появи на лицето му. — Отделът за здравеопазване нареди да се вдигне този лагер. А ако имате тука при вас и други червени, може да пострадате и по-солидно. Тръгнете за Тюлеър. Няма смисъл да стоите тук. Съветвам ви приятелски. Иначе ще дойдат тук полицаи и сигурно няма да са с голи ръце…
Наемателят на работниците рече:
— Казвам ви, трябват ми хора. Ако пък не искате да работите, правете каквото щете.
Помощник-шерифът се усмихна:
— Ако не искат да работят, няма за какво да стоят в нашия щат. Веднага ще ги експедираме оттук.
Флойд стоеше като вкаменен до помощник-шерифа, тикнал палци зад колана си. Том го погледна крадешком и веднага наведе очи.
— Това е всичко — каза наемателят на работници. — В окръга Тюлеър ни трябват хора — работа има много.
Том бавно вдигна очи и видя, че жилите на китките на Флойд са се издули. Ръцете на Том също се вдигнаха и палците му се пъхнаха зад колана.
— Да, това е всичко. И утре сутринта тук да не е останал нито един.
Наемателят на работници седна в колата.
— Е — каза помощник-шерифът на Флойд, — какво стоиш, сядай вътре! — Той протегна голямата си лапа и хвана Флойд за левия лакът. Флойд се отскубна и още в същия миг замахна с дясната си ръка. Той удари с юмрук месестата муцуна на помощник-шерифа и се втурна да бяга, криволичейки между палатките. Преследвачът му се олюля и Том го препъна с крак. Помощник-шерифът падна и се търколи на една страна, хващайки се за револвера си. Флойд тичаше, като ту се скриваше зад палатките, ту отново се показваше. Помощник-шерифът гръмна, както лежеше. Една жена, която стоеше пред една палатка, силно извика и погледна раздробената си ръка. Нищо не бе останало от костите, пръстите висяха сякаш на конци, разкъсаното месо стана бяло, безкръвно. В далечния край на лагера се мярна фигурата на Флойд, устремил се към върбите. Помощник-шерифът седна и отново насочи револвера, но в тази минута от тълпата изскочи пастор Кейси. Той ритна помощник-шерифа във врата и отстъпи назад, гледайки как едрият мъж се сгърчва и изгубва съзнание.