Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Чу се рев на мотор и шевролетът излетя на пътя, оставяйки след себе си облак прах. Той свърна към шосето и скоро се изгуби от очи. Жената все още гледаше осакатената си ръка. По края на раната се появиха дребни капки кръв. От гърлото на жената се изтръгнаха сподавени вопли и истеричен смях, който ставаше все по-силен и по-силен.
Помощник-шерифът лежеше на една страна, заровил отворената си уста в праха.
Том вдигна револвера, измъкна пълнителя и го хвърли в храстите, сетне извади последния патрон от цевта.
— На такъв не бива да се дава оръжие в ръцете — каза той и хвърли револвера на земята.
Около осакатената жена се събра цяла тълпа; жената плачеше и от време на време истерично изпищяваше.
Кейси се приближи до Том.
— Махай се оттук. Иди сред върбите и чакай там.
Той не знае кой го е ударил, но видя, че ти го препъна.
— Никъде няма да вървя — отвърна Том.
Кейси опъна шия и му прошепна на ухото:
— Ще вземат отпечатъци от пръстите ти. Ти наруши декларацията. Ще те върнат в затвора.
Том едва чуто пое дъх:
— Вярно, дявол да го вземе! Съвсем забравих.
— И по-живо — каза Кейси. — Докато не се е свестил.
— Много ми се ще да взема револвера — рече Том.
— Не. Не бива. Ако всичко мине благополучно, ще ти свирна четири пъти.
Том, без да бърза, се дръпна настрана, после усили крачка и скоро се изгуби сред върбите край реката.
Ал се приближи до лежащия на земята помощник-шериф.
— Божичко — каза с възхищение той, — хубаво си го наредил!
Хората все още гледаха проснатото тяло. И изведнъж някъде далеч се чу вой на сирена; той прозвуча пискливо, после секна, сетне отново изпищя, но този път по-отблизо. Безпокойство обзе хората. Те затъпкаха на едно място и след миг се пръснаха на различни страни, всеки към своята палатка. Край помощник-шерифа останаха само Ал и проповедникът.
Кейси се обърна към Ал.
— Махай се оттук — каза той. — Върви си в палатката. А ако те питат — не знаеш нищо.
— Така ли? Ами ти?
Кейси се усмихна:
— Все някой трябва да поеме вината върху себе си. Деца нямам. Ако ме пратят в затвора, ще поседя там, и толкоз. И без това никаква помощ не виждате от мен.
Ал рече:
— Това все още не е причина, за да…
— Върви, върви — рязко го прекъсна Кейси. — Няма какво да се замесваш в тази работа.
Ал се наежи:
— Не ще позволя на никого да ме командува!
Кейси тихо изрече:
— Ако хлътнеш ти, всички от вашите ще пострадат, цялото семейство. Пет пари не давам за тебе. Но заради теб ще пострадат и баща ти, и майка ти. А Том могат отново да го пратят в Макалистър.
Ал се позамисли.
— Добре — каза той. — И все пак ти си голям глупак.
— Е, и така да е — отвърна Кейси. — Какво от това?
Сирената не преставаше да пищи и всеки път се чуваше все по-близо и по-близо. Кейси коленичи до помощник-шерифа и го обърна по гръб. Помощник-шерифът застена и смръщи чело, мъчейки се да отвори очи. Кейси изтри праха от устата му. Хората седяха в палатките си, спуснали полите им. В лъчите на залязващото слънце въздухът изглеждаше червен, а сивите брезентови палатки — сякаш излети от бронз.
На шосето изсвириха гуми и в лагера бързо навлезе един открит форд. От него скочиха четирима мъже с пушки. Кейси се изправи и се приближи до тях.
— Какво, дявол да го вземе, става тук?
Кейси отговори:
— Повалих вашия човек.
Един от пристигналите се приближи до помощник-шерифа. Пострадалият беше вече дошъл в съзнание и се надигна на лакът, опитвайки се да седне.
— Какво се е случило тук?
— Ето какво — каза Кейси, — той така буйствуваше, че аз го ударих. Почна да стреля — рани една жена. Тогава го ударих още веднъж.
— А какво си направил преди това?
— Възразих му — отвърна Кейси.
— Сядай в колата.
— Добре — рече Кейси и седна на задната седалка. Двама от пристигналите помогнаха на помощник-шерифа да се изправи на крака. Той внимателно попипа врата си. Кейси каза:
— Ей в онази палатка кръвта на една жена изтича заради неговата точна стрелба.
— Ще видим това по-после. Майк, кой те удари — ей този ли?
Помощник-шерифът още не бе дошъл съвсем на себе си и се взря с мътен поглед в Кейси.
— Не мога да си спомня.
— Аз бях — каза Кейси. — Ти сгреши — подгони другиго.