Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Не е твоя грижа, написа Шалан в привичния за предишните съобщения маниер на Тин. Човекът от другата страна беше слуга, а не равен.
Разбира се, съгласи се той. Обаче те искат да се срещнете тази вечер. Ако откажете, това може да означава и прекъсване на връзките.
Отче на Бурята! Тази вечер? Шалан прокара пръсти през косите си, докато се взираше в страницата. Способна ли беше да го направи тази вечер?
Всъщност, чакането щеше ли да промени нещо?
С разтуптяно сърце, тя написа:
Мислех, че държа, повереницата на Ясна в плен, обаче момичето ме предаде. Не съм добре. Но ще пратя моята ученичка.
Нова ученичка ли, Тин?, отвърна събеседникът. След онова, което се случи със Си? Все едно, съмнявам се, че ще им допадне да се срещат с ученичка.
Нямат избор, написа Шалан.
Навярно с Тъкане на Светлината би могла да се преправи на Тин, ала се съмняваше, че е готова за такова нещо. Достатъчно трудно бе да се преструва на някоя, измислена от нея — да се представи за истински човек? Със сигурност щяха да я разкрият.
Ще се погрижа, написа посредникът.
Шалан зачака. Може би в далечния Ташикк посредникът вземаше друг далекосъобщител, за да се свърже с Призрачната кръв. През това време Шалан провери сферата, която донесе от банята.
Светлината ѝ бе понамаляла.
Ще го направят. Можеш ли бързо да стигнеш до лагера на Себариал?
Струва ми се, че мога, отговори Шалан. Защо там?
Това е един от малкото лагери, чиито порти не се затварят през нощта. В една сграда там поръчителите ти ще се срещнат с твоята ученичка. Ще ти начертая карта. Накарай ученичката си да отиде, когато Салас е най-високо в небето. Късмет.
После се появи скица, на която бе посочено мястото на срещата. Когато Салас е в зенит? Оставаха ѝ двадесет и пет минути, а тя въобще не познаваше лагера. Шалан скокна на крака, сетне замръзна. Не можеше да отиде там облечена като светлоока дама. Завтече се към сандъка на Тин и прерови дрехите.
Подир няколко минути застана пред огледалото, облечена в свободни кафяви панталони, бяла риза и тънка ръкавица на скритата ръка. Панталоните не бяха зле — тъмнооките работнички в стопанството у дома носеха такива, макар Шалан никога да не бе виждала светлоока дама да ги носи. Но тази ръкавица…
Шалан потрепери. Забеляза, че фалшивото лице се изчервява, когато се изчервява и тя. Носът помръдна, когато тя сбърчи своя. Добре. Само дето Шалан се надяваше, че ще успее да прикрие неудобството си.
Вмъкна се в едно от светлите палта на Тин. Коравата дреха стигаше до ботушите. Шалан я препаса с широк черен колан от свинска кожа и почти я затвори отпред, както се носеше Тин. Накрая замени сферите в кесията си със заредени от лампите в стаята.
Петното край носа още я тревожеше. Трябва с нещо да засенча лицето, помисли тя и забърза към своя сандък. Изрови отвътре широкополата бяла шапка на Блут, онази със заострената отпред периферия и обримчения в черно ръб. Надяваше се на нея да ѝ приляга повече, отколкото на Блут.
Наложи я, върна се пред огледалото и остана доволна как засенчва лицето ѝ. Всъщност, изглеждаше малко глупаво. Какво пък, всичко в това облекло беше глупаво. Ръкавица? Панталони? На гърба на Тин палтото изглеждаше представително — говореше за житейски опит, за стил. А Шалан като че се преструваше. Можеше да прозре зад образа уплашеното момиче от затънтения Я Кевед.
Властта не е нещо истинско, казваше Ясна. Това е просто па̀ра — илюзия. Аз мога да създавам такава илюзия… можете и Вие.
Шалан се поизправи, намести шапката, отиде в спалнята и натъпка няколко вещи по джобовете; сред тях — и картата. После отвори прозореца. Намираше се на приземния етаж, за щастие.
— Ето ни и нас — прошепна тя на Шарка.
После тръгна в нощта.
43
Призрачната кръв
„И така безредиците в топархията Равв бяха укротени; и когато Разбиващите Небето прекратиха с отцепничеството, Налан Елин, когото бяха определили за свой повелител, най-сетне се нагърби да ги приеме, ако и в началото да бе отблъснал техните попълзновения; и в своя изгода той отказа да насърчи онова, което намираше суета и досада; и това бе последният Вестител, който призна такова едно покровителство.“