Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Закуцука напред. Коридорът продължаваше наляво. Напред опираше в една стълба, която се изкачваше нагоре. Отдясно имаше червена платнена завеса. Свенсон не се замисли — стигаха му толкова стълби и ходене. Дръпна завесата и вдигна револвера. Втора стая за наблюдение — на отсрещната й стена имаше друго прозрачно огледало. Червената стая бе празна, но стаята от другата страна не беше.
Картината, която се разкри пред очите му, приличаше на средновековно шествие, на мрачен танц на фигури от всички прослойки, водени от Смъртта: облечен в червено духовник, адмирал, мъже с изискани сака, дами, окичени със скъпоценности и дантели — се тътреха един след друг в стаята, подкрепяни от по двама служители с черни маски, които ги водеха до някое кресло или стол, където те се стоварваха почти в несвяст. Свенсон видя Анри Сонк, баронеса Роот (собственичка на салон, която веднъж бе поканила Карл-Хорст и не бе повторила, след като той бе прекарал цялото време в пиене, а после в сън) и лорд Аксуит, председателя на Имперската банка. Такова събиране бе направо нечувано, а събиране, при което всички те бяха така смазани, бе немислимо.
В средата на стаята имаше маса, на която единият служител от всяка двойка — докато другият слагаше известната личност да седне — оставяше голям блестящ правоъгълник от синьо стъкло… поредната стъклена книга… но колко такива имаше? Свенсон гледаше как купчината расте. Петнайсет? Двайсет? До масата стоеше и наблюдаваше с усмивка Харалд Крабе; очите му доволно се стрелкаха от растящия куп книги към процесията равнодушни светила, настанявани във все по-пълната стая. До Крабе стоеше Баскомб, който си водеше бележки в някакъв тефтер. Свенсон разгледа изражението на младия мъж, докато работеше, острия му нос и тънките сериозни устни, пригладената му коса, широките му рамене, идеално заучената му стойка и пъргавите му пръсти, които прелистваха страниците на тефтера, все едно се занимаваха с ръкоделие.
Доктор Свенсон беше виждал Баскомб и преди, разбира се, до Крабе, и бе подслушал разговора му с Франсис Сонк в кухнята на министъра, но сега за първи път го наблюдаваше с мисълта, че това е бившият годеник на Селесте Темпъл. Винаги беше любопитно точно какви качества биха могли да съберат двама души и Свенсон нямаше как да не се пита за тези двамата, дори само заради това, което щеше да научи за дребничката си съюзница, която чувстваше свой дълг да защитава (дълг неприятно засрамен от спомена за тънките копринени роби, които прилепваха по тялото й… за внезапната лекота на тялото й в ръцете му, докато й помагаше да слезе от масата…). Свенсон отново загледа смръщено Баскомб и реши, че изобщо не харесва надутото му поведение. Бе виждал достатъчно неудовлетворени амбиции в двореца в Мекленбург и за опитното му око гладът на този човек беше ясен като симптомите на сифилиса. Освен това си представяше как е подействал на Баскомб Процесът. Това, което преди е било удържано от раболепност, чрез това алхимическо изпитание беше затвърдено като стомана. Свенсон се запита кога ли Крабе ще усети ножа в гърба си.
Последните служители положиха последната жертва на един диван до безразличния възрастен духовник — хубава жена с леко източни черти със синя копринена рокля и големи перлени обеци. Последната книга бе оставена на купчината — сигурно бяха към трийсет! — Баскомб отбеляза за последно с молива си… и се намръщи. Запрелиства назад страниците на тефтера, повтори сметките си и ако се съдеше по мрачното му изражение, стигна до същия незадоволителен отговор. Бързо заговори с мъжете, като преценяваше отговорите им и пресяваше думите им, а после погледна една особено красива сънена жена в зелено с маска от стъклени мъниста, за която Свенсон предположи, че е венецианска и много скъпа. Баскомб отново попита, толкова високо, че Свенсон чу думите му:
— Къде е книгата, която беше с тази жена?
Не последва отговор. Той се обърна към Крабе и двамата си зашепнаха нещо. Крабе сви рамене, посочи един от хората и той изхвърча от стаята, явно пратен да търси. Внимателно сложиха книгите в един обкован с желязо сандък. Свенсон забеляза, че всички носят кожени ръкавици, с които докосваха стъклото, и че боравят с него много предпазливо.