Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
При това състояние на нещата на мисис Дженеръл й хрумнало, че би могла да „формира ума“ и да подобри обноските на някоя благородна дама или че би могла да впрегне своята четворка за каретата на някоя богата млада наследница или вдовица и да я преведе през лабиринта на общественото благоприличие едновременно като неин кочияш и пазач. Когато мисис Дженеръл съобщила идеята си на своите приятели от църквата и комисариата, те така горещо я поздравили, че ако не били безсъмнените заслуги на тази дама, човек би рекъл, че искат да се отърват от нея. От високите места започнали да се сипят похвали, които изкарали мисис Дженеръл феномен на набожност, начетеност, добродетели и аристократични обноски; един преподобен архидякон дори пролял сълзи, когато изброявал съвършенствата й (описани му от човек, на когото можело да се разчита), макар че лично никога през живота си не бе имал нито честта, нито удоволствието да зърне мисис Дженеръл.
Така, един вид упълномощена от църквата и държавата, мисис Дженеръл, която винаги бе заемала високо положение, се почувствувала в състояние да го запази и отначало си поставила много висока цена. Изминал доста дълъг период обаче, през който никой не потърсил мисис Дженеръл. Най-после някакъв провинциален вдовец с четиринадесетгодишна дъщеря започнал преговори с дамата, тъй като или от вродено достойнство, или пък от изкусна дипломация (но положително поради едно от двете) мисис Дженеръл се държала, като че ли много повече е търсена, отколкото тя търсела, вдовецът трябвало да я преследва, докато я склони да формира ума и обноските на дъщеря му.
В изпълнение на този дълг мисис Дженеръл посветила седем години, през което време обиколила Европа и видяла по-голямата част от тази огромна сбирщина от обекти, които всички благовъзпитани хора трябва да видят с чужди очи и никога със собствените. Когато личността на питомката била вече сформирана, не само нейната, но и бащината й женитба били решени. Тогава вдовецът намерил, че мисис Дженеръл е вече и неудобна, и скъпа, и изведнъж се оказал също така чувствителен към нейните достойнства, както и архидяконът, и пуснал в ход такива хвалебствия за ненадминатите й качества навсякъде, където се надявал, че може да се намери някой, на когото да прехвърли този божи дар, че името на мисис Дженеръл се оказало на по-голяма почит от всеки друг път.
И така фениксът, кацнал на такъв висок клон, чакаше да го наемат, когато мистър Дорит, който отскоро си бе възвърнал богатството, спомена пред своите банкери, че търси някоя благовъзпитана и изискана дама от добро семейство, привикнала към добро общество, която да е същевременно квалифицирана да довърши образованието на дъщерите му и да им бъде икономка и компаньонка. Тъй като банкерите на мистър Дорит бяха същите, с които работеше вдовецът, те веднага рекоха: „Мисис Дженеръл!“
Като се увери, че всички сведения за мисис Дженеръл имат вече описания трогателен характер, мистър Дорит тръгна по следите на това така щастливо открито светило и си даде труд да отиде чак до графството на вдовеца, за да види мисис Дженеръл, в чието лице откри благородна дама, надвишаваща всичките му очаквания.
— Бихте ли ме извинили, ако запитам… хм… каза мистър Дорит — какво възнаграж…
— Но, разбира се — прекъсна го мисис Дженеръл. — Това е въпрос, който предпочитам да избягна. Никога не съм говорила по него с моите приятели тук и просто не мога да надвия деликатността, с която винаги се отнасям към него. Аз не съм гувернантка, както ви е известно, надявам се…
— Не, наистина! — каза мистър Дорит. — Моля ви, госпожо, да не смятате, че и за миг съм помислил това.
Той дори се изчерви, че са могли да го подозират в такова нещо.
Мисис Дженеръл важно сведе глава.
— Така че не бих могла да искам цена за услуги, които с удоволствие бих вършила безвъзмездно, но които не бих могла да извърша просто срещу каквото и да е възнаграждение. Нито пък зная дали има някъде друг случай като моя. Той е така особен!
— Безсъмнено. Но тогава как би могло да се пристъпи към въпроса? — съвсем естествено намекна мистър Дорит.
— Нямам нищо против — каза мисис Дженеръл, — макар че и това ми е неприятно, мистър Дорит да запита приятелите ми тук каква сума те са свикнали да внасят на мое име в банката всяко тримесечие.