Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Госпожа Тромпет се оказа съвършено права.
Дъониз Тромпет остана стара мома и с годините повехна, губейки напълно малкото свежест на младостта. Беше на четирийсет и две, когато родителите й си отидоха. Остана съвсем сама в жилището на улица „Пали-Као“ и продължи да взема сутрин метрото на станция „Курон“.
Премести се на нова работа: постъпи в „Казамиа“, но не се наложи да променя маршрута си по линия № 2 на метрото, нито да се откъсва от любимите си книги. Животът й бе разделен на две — от едната страна, въодушевяващите приключения на героите й, замъците, леглата с балдахини, страстните любовни сцени, от другата — калкулаторът, бордерата, сивите и сухи безкрайни колонки от цифри. Понякога си мислеше, че води два паралелни живота: единият цветен и широкоекранен, другият черно-бял.
Започваше да се обърква и все по-трудно различаваше кой е истинският.
— Е, какво стана, докъде я докара? — питаше Анриет, потрепвайки с крак под масата в кафето, в което често си определяха среща, за да видят как вървят нещата. — Докъде стигнахте с Тромпетистката?
— Напредвам… напредвам… — мрънкаше Шавал безучастно.
— Стига вече, откога слушам тези приказки! Колко време стана, откакто я обработвате, отдавна трябваше да сте я проснали на леглото си и да сте й завъртели главата от любов!
— Никак не ме вдъхновява…
— Не мислете за нея! Мислете за парата! За малката Ортанс, за малкото й стегнато дупе, за щръкналите й гърди…
— Госпожо Гробз! Как можете да говорите така за собствената си внучка!
— Тя ме предизвиква да говоря по този начин, с поведението си на лека жена. Каквото повикало, такова се обадило.
— Имате ли някакви новини? — питаше Шавал с надежда.
— Имам, естествено! И да ви кажа, във ваш интерес е да се размърдате! Защото Ортанс няма да чака дълго.
— Ама Тромпетистката е отпусната и размекната. При мисълта, че трябва да я целуна, направо ми се повръща.
— Мислете за парите, които ще ви паднат наготово, без никакво усилие. Можем да го оскубем с лекота Марсел. Дори няма да се усети. Сляпо вярва на счетоводителката си. Само че трябва да сте наясно какво искате.
Именно, каза си наум Шавал, вече никак не съм сигурен дали искам да запретна полите на Тромпетистката. Имам си други планове.
Само че не се осмеляваше да ги разкрие пред Анриет.
Тя го фиксираше с острия си поглед и продължаваше да настоява:
— Този вид жени, израснали със сладникави четива, искат да ги насилиш. То е част от шантавите им фантазии. В любимите им романи любовта не се получава, тя се изтръгва със зъби и нокти!
— Хич не им цепите басма!
— Защото е така. За да ви помогна да изпълните задачата си, изчетох немалко от тези безвкусни книжки и разбрах начина им на мислене. Героините треперят пред мъжкаря, за тях той е пламенен, груб завоевател. Плътските му желания ги плашат, но те се стремят всячески да познаят акта, без да си го признават. Там е цялата работа! В този прелестен трепет на уплаха и желание… Те искат да ги стреснеш. Да ги обладаеш грубо и набързо или да ги опияняваш и превъзнасяш. Някои се предават и под влияние на алкохола.
Шавал пийна глътка ментов чай и я изгледа скептично. Истината е, че би предпочел да играе на тото.
— Опитвали ли сте да я напиете, без да забележи?
— Не съм излизал с нея. Има опасност да унищожа жалките останки от репутацията си. Какво ще си помислят за мен, ако ни видят заедно?
— Ще си помислят, че имате делова среща. Пък и не сте толкова прочут, че папараците да хукнат подире ви, драги ми Шавал…
— Именно. Точно когато вече не ви е останало нищичко, ставате взискателен, предпазлив…
— Глупости! Дрън-дрън! Знаете ли какво ще направите? Ще я поканите в някое изискано и романтично място, например бара на някой луксозен хотел, ще бъде идеално, ако има камина със запален огън.
— Камина и огън посред май месец?
— Ами вие много се размотавахте! От много отлагания и колебания изпуснахме зимата! Добре, забравете за огъня! Поръчвате шампанско, напивате я, слагате ръка на коляното й, леко я галите, мърморите нежни думи, дишате в косата й… Прочетох в онези книжки, че обожават да чувстват нежния дъх в косите си. На раздяла страстно я притискате и целувате. Ще го направите в някой тъмен ъгъл, по-навътре, в някоя сляпа уличка, за да не ви забележи никой.