Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— А след това? — попита Шавал, изкривил устни в гримаса на отвращение.
— След това, оставям на вас да решите. Според мен не сте задължен да минавате директно към кревата. Може да забавите темпото и да отложите работата. Но не прекалено дълго! Нуждаем се от кодовете за достъп.
— А как ще се докопам до тях? Да не си въобразявате, че тя ще ми ги даде просто ей така…
— Ще я разпитвате хитро. За служебните й задължения, къде държи папките с личните си тайни, тези на фирмата, естествено. Без да спирате да дишате възпламеняващо! Покривайки с деликатни целувки вътрешната страна на китките, въздишайки, наричайки я скъпоценното ми камъче, нежната ми пеперудка, водно конче, ще ви дам списъка със сладникавите измишльотини, ако желаете…
— Не! — дръпна се той. — Ще играя ролята на загадъчния и груб любовник. Повече ми подхожда.
— Както решите! Важното е да се доберем до кодовете. Някои жени ги пишат на листчета, които сгъват многократно и прибират в някой бележник, чекмедже, джобче на дамска чанта. Или ги отбелязват на гърба на папка. Вие ще я ласкаете, ще я омайвате, докато успеете да изтръгнете от нея вълшебните цифри.
Шавал изкриви устни в недоверчива гримаса.
Анриет се ядоса.
— А вие как си представяте, че действах с дядо Гробз? Платих със собствената си личност, драги ми Шавал! Не може да победиш, без да си изцапаш ръцете! Не ви искам кой знае какво, само шифрите, след което сте напълно свободен да я пуснете да пасе. Ще й сервирате някаква добродетелна причина, каква да е, която ще приеме, без да се замисли, тъй като ще е прекалено щастлива, че се е намерил някой, който да я откъсне за няколко мига от жалкото й старомоминско съществуване… ще има и тя нещо, за което да си спомня! И вие ще сте сторили една добрина. Не чувате какво ви говоря, Шавал, не ме слушате. За какво мислите, докато ви говоря?
— За Тромпетистката…
Шавал лъжеше. Мислеше си, че вероятно има някакъв друг начин да се справи със задачата. След като посети фирмата на Марсел Гробз, долови възможността за пробив. Старият се задъхваше, не смогваше да е навсякъде. Беше сам. Нуждаеше се от свежа кръв, от здравеняк, който да издържа на пътуванията, буден и предприемчив, който да му предлага идеи, подкрепени с цифри и изчисления. А пък и той, Шавал, предпочиташе да се рови из сделките и пазарите, вместо в омекналата, отпусната плът на Дъониз. Все още беше някаква интуиция, не се бе избистрило в главата му. Чувстваше обаче, че много скоро нещата ще се прояснят… Докато се размотаваше из кантората, бе разбрал, че „Казамиа“ търси нови продукти за каталога за продажбите. Пазарът изискваше непрекъснато разнообразяване на номенклатурата, разработване на нови продукти. Да се срази конкуренцията с по-евтини стоки, с новости, с промоции. Трябваше отново да се изяви, да покаже, че е необходим. Но как? Все още не знаеше. Ако отидеше при Марсел Гробз с умно и находчиво предложение, старият може би щеше да го върне на работа.
Трябваше само да внимава с Жозиан. Жозиан имаше дарбата да лови идеите във въздуха и многократно го беше доказвала в миналото. Всеки път си ги беше присвоявал, отнасяйки не само заслугите, но и щедрите премии и похвали на шефа. Ако случайно разбереше, че той се навърта наоколо, тя щеше да предупреди любимия си мечо да си отваря очите на четири… Вместо да се занимава с Тромпетистката, щеше да е по-добре да приспи подозрителността на Жозиан. Да й се обади, да й предложи примирие, да я залъже…
Животът стана ужасно сложен, откакто прие сделката, предложена от Анриет. Не знаеше къде да свари по-напред. Вечер го цепеше главата. Майка му му приготвяше специална отвара и му масажираше слепоочията с тигрова мас.
— Шавал! — изрева Анриет, тропайки толкова силно с крак, че удари масата с коляно и той едва успя да грабне ментата си, за да не се разлее. — Мълчите! От известно време ми се струва, че ми бягате, постоянно шикалкавите. Нека ви припомня, че само няколко думички, прошепнати в ухото на Марсел Гробз, са достатъчни да му опиша какъв дърт мръсник сте, да му разкрия, че сте спали с Ортанс. Бедният наивник! Подобна мисъл дори не му минава през ума, убедена съм, също както съм убедена, че ще ви види в съвсем друга светлина и няма да ви остави да се мотаете из предприятието. За мен е детска игра да сложа щипка отрова и да разпаля подозренията.
Тя се сепна, изненадана.
— Ето и аз започнах да се изразявам като героините на евтините книжлета! Тази глупашка проза е заразителна… Не забравяйте, все още съм готова да хапя и да върша злини.