Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Шавал се изплаши. Каза си, че наистина е способна да го направи. Че ако трябва да избира между това, да изчука Тромпетистката и да бъде наклепан от дъртата проклета сврака, избираше първото.
Но все още се колебаеше.
В края на краищата, можеше да стори и двете.
Залязващото слънце на Монмартър ще замае главата на Тромпетистката, той ще й гризва ушенцето, представяйки си съвършеното дупе на Ортанс, и ще й измъкне кодовете, след което ще се изяви като лоялен служител пред Марсел Гробз, предлагайки му някой интересен проект.
Слепоочията му започнаха да пулсират от болка.
Хвърли поглед на часовника си, беше едва два и половина. Прекалено рано, за да се прибере у дома и да си легне.
WQRX FM, 105,9, classical music, New York. The weather today, mostly clear in the morning, partly cloudy this afternoon, a few showers tonight, temperature around 60° F58…
Осем часът. Радиобудилникът го изтръгна от съня и той се пресегна да го изключи. Отвори очи. Огледа се и както всяка сутрин си повтори, намирам се в Манхатън, живея на 74-та западна улица, между „Амстердам Авеню“ и „Кълъмбъс Авеню“, приеха ме да уча пиано в Джулиард Скул и съм най-големият щастливец на света…
Мечтата, родена в кухнята на лондонския му апартамент, се бе сбъднала. Документите, които изпрати в престижното музикално училище, на „Линкълн Сентър Плаза“ № 60, Ню Йорк, NY 10023–6588, бяха приети и одобрени, компактдискът, който записа — една фуга и една прелюдия от цикъла „Добре темперирано пиано“ на Бах, бе прослушан и получи добра оценка.
На прослушването в аудиториума се представи с анданте от Петата симфония на Бетовен. Знаеше, че документите му са одобрени и има голяма вероятност да го приемат, ако премине успешно този последен етап.
И ето че бе приет…
През септември щеше да стане първокурсник в прочутото Джулиард Скул. „Представи си какъв ще бъдеш — пишеше в брошурата на училището, — мотивиран, изобретателен, дисциплиниран, трудолюбив, изискан, радостен, креативен…“ Той ще бъде всичко това. Мотивиран, изобретателен, трудолюбив, дисциплиниран, изискан, радостен. Преливащ от радост!
Подскачаше, крачейки по улицата. Приеха ме, момчета, приеха ме! Hi, guys! I’m in, I’m in! Аз, Гари Уорд! Не мога да повярвам на очите си, не мога да повярвам на пръстите си, на бедното си въображение! Приет съм, вътре съм…
Start spreading the news… I want to be a part of it, New York, New York! If I can make it there, I’ll make it everywhere!59
Изтича до хлебарницата „Ливейн“ и си поръча за закуска от всичко, каквото се изпречи пред погледа му. Искаше да погълне цялото меню. Бисквити, хрупкави пици, сладки хлебчета, големия град и луксозния живот. Искаше да разцелува всеки срещнат, да съобщи на непознатите, с които се разминаваше по улицата, че отсега нататък ще бъде сериозен студент, не след дълго и прочут пианист, артист, с когото ще трябва да се съобразяват…
Start spreading the news… Започнете да разпространявате новината…
По традиция, след като го приеха, една студентка от горните курсове го разведе из училището и го запозна с живота в Джулиард, с всички дисциплини, които може да се учат там. Гари се изуми. Тук се преподаваше всичко, каквото се сетиш: драматично майсторство, балет, комедия, класическа музика, джаз, модерен балет, всякакви сценични изкуства, сградата жужеше весело като кошер. В малките студиа из коридорите, скупчени като килийки на пчелна пита, студенти свиреха на пиано, на арфа, контрабас, кларнет, цигулка, балерини и балетисти в черни трика се упражняваха на станока, танцьори енергично потропваха степ. Тенори се разпяваха, някъде сбъркваха, поправяха се, бъдещи актьори рецитираха поезия, проскърцваха лъкове на цигулки, по дървения под потракваха токове, бе попаднал в огромен свят, в който танцуваха, импровизираха, обичаха, страдаха и въпреки всичко продължаваха…
Щеше да стане част от този огромен свят.
I want to be a part of it, New York, New York!
Спомни си колко уплашен бе, когато слезе от самолета. Сам. Съвсем сам. Ортанс така и не се появи на лондонското летище. Чака я до последната минута, до последното повикване на пасажерите. Качи се в самолета, отпуснал рамене, обърнал поглед към огромната зала, за да види дали не пристига на бегом и не крещи: „Гари, Гари! Чакай!, счупих си токчето от търчане“, а той щеше да попита: кой пътува с розови обувки на висок ток? И каква е тази сламена шапка посред зима? Да не говорим за лачената ябълковозелена дамска чанта! Ортанс, направо си смешна!
58
Радио WQRX FM, 105,9, класическа музика, Ню Йорк. Времето днес, ясно сутринта, облачно следобед, превалявания през нощта, температура около 60° по Фаренхайт (от англ.). — Б.пр.
59
Из New York — прочутата песен на Франк Синатра. — Б.пр.