Търговецът

Докато пътуваха със самолета към Мелбърн, Чарли успя да не заспи, макар че очите му се затваряха. В отговор на въпроса на Робъртс потвърди, че генерал-губернаторът се е съгласил на другата сутрин да се обади по телефона на шефа на полицията.

- Но дали е разбрал, че наистина е важно?

- Съмнявам се - възкликна Робъртс. - Утре сутринта, още щом стана, ще се свържа отново с канцеларията на сър Оливър. Той не се слави с това, че помни обещанията, които е давал по приемите. „Само ми кажете, ако мога да ви помогна с нещо, с каквото и да било...“ - изимитира адвокатът генерал-губернатора и дори успя да изтръгне от Чарли сънена усмивка.

На летището в Мелбърн ги чакаше друг автомобил. Чарли се качи и този път вече заспа - събуди се след двайсетина минути, когато спряха пред хотел „Уиндзор“. Директорът заведе госта в апартамент „Принц Едуард“ и веднага щом остана сам, Чарли се съблече набързо, взе си душ и си легна. След няколко минути вече бе потънал в непробуден сън. Въпреки това пак се събуди в четири на следващата сутрин.

Облегна се на неудобните, натъпкани с дунапрен възглавници, които непрекъснато поддаваха, и следващите три часа посвети на папките на Робъртс. Макар че младежът изобщо не приличаше на Бейвърсток, и неговата работа носеше отпечатъка на добросъвестността. Когато накрая пусна на пода и последната папка, Чарли трябваше да признае, че адвокатската кантора на Робъртс е обхванала всички гледни точки и е проучила всички следи - сега единствената им надежда беше сприхавият полицай от Мелбърн.

В седем часа Чарли си взе студен душ, а в осем и нещо седна на топла закуска. Макар че този ден имаше само една среща - в десет часа, той крачеше припряно из апартамента много преди девет и половина, когато Робъртс трябваше да мине да го вземе. Даваше си сметка, че ако от тази среща не излезе нищо, той преспокойно може да си събере багажа и още същия следобед да вземе самолета за Англия. Ако не друго, така поне Веки щеше да злорадства, че се е оказала права.

Робъртс почука на вратата точно в девет и двайсет и девет и Чарли се запита колко ли е чакал отвън в коридора. Младият адвокат докладва, че вече се е свързал с канцеларията на генерал-губернатора сър Оливър и той е обещал до час да поговори по телефона с полицейския началник.

- Чудесно. А сега ми кажете какво знаете за този началник.

- Казва се Майк Купър, на четирийсет и седем години е, много е оправен, пада си сухар и е доста сприхав. Тръгнал е от нулата, минал е през всички стъпала на йерархията, но още смята, че е длъжен да се доказва пред всеки вероятно защото в Мелбърн се извършват много повече престъпления, отколкото като цяло в Австралия, да не говорим пък за Англия.