Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Защо така?
- Назначен е отскоро и сега се опитва да докаже, че ще се отнася към всички безпристрастно... освен към англичаните.
- Какво са му направили англичаните?
- Нищо, просто като всеки австралиец второ поколение ги мрази... или най-малкото се прави, че ги мрази - подсмихна се Робъртс. - Но мен ако питате, наистина има само една прослойка, която ненавижда повече.
- Кого, престъпниците ли?
- А, не. Адвокатите - уточни младежът. - Както виждате, всичко е срещу нас.
- Успяхте ли все пак да измъкнете нещичко от него?
- Не много. Онова, което ни каза, го има, общо взето, и в регистрите. Например, че на двайсет и седми юли 1926 година Гай Трентам е убил в пристъп на ярост жена си, като я е намушкал няколко пъти с нож, докато се е къпела. За всеки случай после и е държал главата под водата - да не би да прескочи трапа. Страница шестнайсета от папката, която ви предоставих. Освен това знаем, че на двайсет и трети април 1927 година той е бил обесен за извършеното престъпление, въпреки че генерал-губернаторът е получил множество молби за помилване. Виж, не успяхме да установим дали е имал деца. Единствен вестник „Ейдж“, който излиза в Мелбърн, е пуснал дописка за съдебния процес, в нея обаче не се споменава за деца. Но това не е изненадващо, съдията не би позволил на процеса да се говори за децата, освен ако това не хвърля някаква светлина върху престъплението.
- А как е моминското име на жена му? То със сигурност би ни насочило.
- И да ви го кажа, няма да ви хареса, сър Чарлс - рече Робъртс.
- Нищо, нека опитаме.
- Жената се е казвала Смит, Ана Хелън Смит, ето защо през краткото време, с което разполагахме, насочихме усилията си към Трентам.
- И въпреки това не сте попаднали на никакви сигурни следи, така ли?
- Опасявам се, че да - потвърди адвокатът. - Дори и по онова време в Австралия да са живели деца с името Трентам, не успяхме да ги открием. Подчинените ми в адвокатската кантора разговаряха поотделно с всеки на име Трентам, вписан в националния регистър, включително с един от Курабулка, селце с население от единайсет души, до което се стига за три дни с автомобил и пеш.
- Въпреки неуморните ви усилия, Робъртс, предполагам, че все има още някои места, където можем да надзърнем.
- Не го изключвам - призна адвокатът. - По едно време дори се питах дали, когато е пристигнал в Австралия, Трентам не си е сменил името, но началникът на полицейското управление потвърди, че делото, което се пази при тях в Мелбърн, е на името на Гай Франсис Трентам.
- Щом името е същото, значи и детето, ако има такова, може да бъде открито.
- Невинаги. Съвсем наскоро имах клиентка, чийто мъж бил пратен зад решетките за непредумишлено убийство. Тя си върнала моминското име, което дала и на единственото си дете - показа ми как е заличила от регистрите всички следи от името си по мъж. Не забравяйте и че в нашия случай става въпрос за дете, родено някъде между 1923 и 1925 година - било е достатъчно от документацията да изчезне и един-единствен лист, за да се заличи всяка връзка между това дете, ако е имало такова, и Гай Трентам. Ако това наистина е станало, Австралия е доста голяма и ние все едно търсим прословутата игла в купата сено.
- Но аз разполагам само с шест дни - каза притеснен Чарли.
- Хич и не ми напомняйте - отвърна Робъртс точно когато автомобилът влезе през портала в резиденцията на генерал-губернатора и понамали скоростта. - Отделил съм на приема най-много един час - предупреди младият адвокат.
- Единственото, което искам от генерал-губернатора, е да обещае, че преди срещата утре ще се обади по телефона на началника на полицията в Мелбърн, за да го помоли да е възможно най-отзивчив. Но когато, сър Чарлс, ви кажа, че трябва да тръгваме, значи наистина трябва да тръгваме.
- Разбрах - рече Чарли - струваше му се, че отново е редник на плаца в Единбург.
- Между другото - добави Робъртс, - генерал-губернаторът се казва сър Оливър Уилямс. На шейсет и една години е, навремето е бил офицер в гвардията, родом е от някакво селце на име Тънбридж Уелс.
След две минути те вече влизаха в салоните на резиденцията.
- Колко се радвам, сър Чарлс, че успяхте да дойдете! - възкликна висок мъж, облечен в изискан раиран костюм с двуредно закопчаване и вратовръзка, каквато носеха всички гвардейци.
- Благодаря ви, сър Оливър.
- Как мина пътуването, стари ми приятелю?
- На пет места спирахме, за да зареждаме гориво. На никое от летищата не умееха да правят чай.
- Значи чашка от ей това тук ще ви дойде добре - отсъди сър Оливър и връчи на Чарли чаша голямо уиски, която взе чевръсто от подноса. - Само като си помисли човек - продължи дипломатът, - предсказват, моля ви се, че внуците ни ще стигат от Лондон чак до Сидни за един-единствен ден, и то без междинни кацания. Все пак вашето пътуване е било далеч по-приятно от прехода, който са направили първите преселници в Австралия.